— Поне ще поддържаш ли живота му?
— И това не знам.
— Всъщност основната причина да го доведа тук е човеколюбието — започна Хелър. — Не бих го изоставил, за да го убият. Но освен това наложително е да запази способността си да пише и чете.
Очите на Прахд се присвиха. Върна се да погледне потопения в лечебната течност старец. Нещо като че подразни паметта му. Изведнъж Прахд надигна капака на контейнера, взе четка, потопи я в някакъв разтвор и намаза рамото на мъжа.
Появи се нарисувана комета.
Прахд отстъпи стъписан.
— Белегът, който веднага нанасят по кожата на новородените от императорски произход! — Той зяпна Хелър. — Това е Клинг Надменни, Императорът на Волтар!
— Да — потвърди Хелър, — и ако не му помогнеш да се опомни достатъчно, за да свидетелства, че сам е заповядал да бъде изведен от Дворцовия град, всички ни ще екзекутират за укриване на отвлечения Император.
Прахд се свлече на най-близката пейка. Изтри чело с пеша на престилката си.
— Ама че начин да стана Личния лекар на Негово Величество!
Трета глава
Графиня Крек посрещна Хелър във въздушния шлюз на влекача.
— Ще оживее ли?
— Не знам.
— Горкичкият старец — каза графинята. — А кога ще разберем?
— След няколко дни. Ние може и да сме затънали до ушите, но поне мога да се уверя, че с тази планета всичко ще е наред.
— Мислиш ли, че ще имаме нужда от нея?
— Съмнявам се. Но Изи ни беше добър приятел и искам да проверя дали при него всичко върви добре. И без това нямах желание да си тръгнем оттук толкова прибързано, но си въобразявах, че ще стигна навреме, за да предупредя Флотското разузнаване. Обаче закъснях.
Взе видеофона и го изнесе в хангара, за да не е ясно откъде се обажда. Натисна бутона за повикване.
Никой не отговори!
Екранът остана празен.
В Ню Йорк беше едва краят на следобеда. Изи сигурно работеше.
През следващите два часа Хелър опита още няколко пъти.
Никакъв отговор.
Качи се по тунела до канцеларията на Фахт Бей и поръча международен разговор, с което предизвика шумна свада между турските телефонисти. Незнайно защо, не успяха да го свържат.
Хелър се възползва от комуникационната система на базата, за да изпрати съобщение в нюйоркския офис. Когато там разбраха кой ги търси, развълнуваха се и отговориха много любезно. Бяха щастливи, че вече са част от Флота. Хелър им предаде телефонните номера в Емпайър Стейт Билдинг и ги помоли да се обадят по някакъв измислен повод, за да подканят Изи, да отговори по видеофона.
Чакаше. Изведнъж машината започна да бълва отговора от нюйоркския офис.
СЪР, СЛУЖИТЕЛКАТА ОТ ИНФОРМАЦИЯТА НА МЕСТНАТА ТЕЛЕФОННА КОМПАНИЯ НИ УВЕДОМИ, ЧЕ ВСИЧКИ ПОСОЧЕНИ ОТ ВАС НОМЕРА СА ИЗКЛЮЧЕНИ ОТ СИСТЕМАТА И НЕ СЕ ОБСЛУЖВАТ.
Хелър напечата въпроса си:
ПРИ ВАС ЛИ Е РАТ?
Веднага отговориха:
НЕ, СЪР, В БАЗАТА Е.
Хелър им благодари и изключи машината. Намери Рат в жилищните помещения до хангара.
— Чувал си за нещо извънредно там? — попита го Хелър, след като се поздравиха.
— Не, сър. Минах през офиса в Ню Йорк само преди два дни, точно преди да се кача в самолета. Всичко си беше нормално. Разбира се, в самия Ню Йорк има голяма суматоха, също като тук. Нали знаете, че и Турция, и Швеция нахлуха в бившата руска територия и май се готвят за война, за да се види кой ще заграби тези земи. А в Щатите обявиха обща мобилизация. Не знам дали има връзка с гибелта на Русия. Когато отпътувах от летище „Кенеди“, навсякъде беше пълно с войници. А и разписанието на полетите беше отишло по дяволите. Тези сведения помагат ли ви да се ориентирате?
— Не — каза Хелър. — Не виждам какво общо има това с Изи. Ами че той е напълно негоден за военна служба с неговите алергии. Сигурен ли си, че при него всичко е било наред?
— Видях го с очите си. Тичаше по един коридор, награбил куп хартии, стори ми се много зает и весел.
— Гръм и мълния! — промърмори Хелър. — Но какво ли го е сполетяло през последните два дни? Всички негови телефони са изключени.
— Сър, искате ли да се върна там?