На 18 август 1923 г. по време на тайфун в Хонконг ураганен вятър (скорост на вятъра 65–70 м/сек) откъснал от въжетата и разбил в мола английската подводница L-9. В момента на аварията на подводницата имало четирима души, които успели да скочат на кея и се спасили.
На 30 август същата година край Бахамските острови в щорм попаднали и сериозно пострадали американските подводници О-11 и R-25, които плавали заедно. За спасяване на авариралите подводници в района на бедствието били изпратени седем ескадрени миноносеца и влекачи.
През март 1934 г. при 10–11-балов щорм английската подводница „Роувър“ получила повреди и била принудена да прекъсне похода си.
През юни 1936 г. по време на тайфун в Цушимския проток най-голямата японска подводница I-55 била хвърлена на камъните. След щорма подводницата била снета оттам и провлачена до базата за ремонт.
През 1943 г. I-8, друга японска подводница, била застигната от щорм по време на преход от Япония към Германия на 300 мили южно от нос Добра Надежда. Сериозно били повредени надстройката, ограждането на рубката и хангарът за водосамолета, с който била снабдена.
На 20 март 1944 г. по време на щорм в Северно море загинала английската подводница Р-715 (бивша немска U-570, взета в плен от англичаните през август 1941 г.).
През декември същата година флотилия немски свръхмалки подводници от типа „Зеехунд“ (водоизместване 15 тона) попаднали в щорм, по време на който около 15 от тях безследно изчезнали. В края на 40-те години след навигационни аварии в щормови условия загинали две подводници: френската „Минерва“ и английската „Труънт“. През февруари 1953 г. край източните брегове на Англия при подобна ситуация потънал още един „кораб от флота на нейно кралско величество“ — подводницата „Сърдар“.
В края на 1963 г. при преход от Норвегия към Хамбург в щорм загинала остарялата норвежка подводница „Ютсира“. Три години по-късно при аналогични обстоятелства потънала западно-германската дизелелектрическа подводница „Хай“, която се числяла към подводниците от XXIII серия на бившия немски ВМФ, построени през последните години на Втората световна война. В желанието си да наложат серийното производство на подводници от този тип в условията на пренапрегнатата икономика на страната, немските специалисти се решили на общо опростяване на конструкцията им. По-точно за сметка на непотопяемостта запасът плавателност бил съкратен до 9,3% от надводното водоизместване. На подводниците от XXIII серия не се поставяли междуотсечни водонепроницаеми прегради.
Подводницата „Хай“ била използвана в западногерманския флот като учебна. На 14 септември 1966 г. тя излязла на поход заедно с еднотипната си „Хехт“, съпровождани от плаващата база „Лех“ й стражевия кораб „Пасат“. Времето не било благоприятно за поход — щорм от 9 бала затруднявал движението на сравнително малките кораби.
Същия ден вечерта отрядът загубил връзка с подводницата „Хай“, но известно време на това не отдавали особено значение, като се предполагало, че се е повредила предавателната й апаратура. Едва около 23,00 часа в щаба на подводните сили във Фленсбург било предадено съобщение за загубване на връзката с „Хай“. В 23,26 часа започнало търсене на изчезналата подводница, което завършило без резултат.
За гибелта на подводницата станало известно на следващия ден, когато английски траулер минал през района и случайно открил и прибрал от водата старши матроса Зилбернагел — единствения оцелял от екипажа на подводницата. Той съобщил и някои подробности за катастрофата. По неговите думи подводницата била залята от вълна и в дизелния отсек започнала да нахлува вода. Зилбернагел и още осем, най-много единайсет човека от командата успели да напуснат подводницата преди гибелта й. Дванайсет часа старши матросът се борил с бушуващото море. Провървяло му повече, отколкото на останалите, който загинали от преохлаждане, и спасителите извадили от водата само техните трупове.
И така подводницата „Хай“ и нейният екипаж загинали по силата на стеклите се в морето непреодолими обстоятелства. Оказва се обаче, че „непреодолимите обстоятелства“ понякога се определят от хората. Случаят с „Хай“ е добър пример за това. Като коментира трагедията, печатът отбелязва, че дори заповедта за излизане в морето при 9-балов щорм за остарялата подводница, непригодна да плава в надводно положение в такова време, трябва да се оценява като престъпление (пак нечия грешка!).
Престъпно небрежно се извършвало и търсенето на изчезналата подводница. Командуването на Бундесмарината (ВМФ на Западна Германия) не предприело енергични мерки за „прочесване“ на морето и отправило в района на произшествието само ескадрения миноносец „Байерн“ и три самолета от морската авиация. По-късно към тях се присъединили немногобройни сили от други страни на НАТО (два белгийски хеликоптера и три английски тралчика). А по това време в района се намирали 20 риболовни траулера на ФРГ, както и граждански кораби под флагове на други държави, но те не били оповестени за случилото се…