— Влез вътре и затвори вратата! — Извика в слушалката на оператора: — Разбира се, че искам да продължаваш да звъниш, тъпо магаре такова!
Белини затвори вратата, отиде до един стол и се отпусна тежко на него. По бледото му лице имаше вадички от пот:
— Аз… аз не съм готов за нападение… Шрьодер му кресна ядосано:
— Колко време е нужно да се застрелят четирима заложници, Белини? Ако вече са мъртви, Клайн може да почака малко, докато добиеш поне някаква представа как да направиш удара.
Внезапно в слушалката се чу гласа на Флин:
— Шрьодер?
Отговорът дойде незабавно:
— Да, сър. Всичко наред ли е? — гласът му вече беше напълно овладян.
— Да.
Шрьодер си прочисти гърлото и попита:
— Какво става там?
Гласът на Флин прозвуча спокойно:
— Лошо измислен опит за бягство. Шрьодер сякаш не можеше да повярва:
— Бягство?
— Точно така.
— Има ли ранен?
Последва дълго мълчание, после Флин отговори:
— Бакстър и Мърфи са ранени. Леко. Шрьодер погледна Лангли и Белини. Гласът му прозвуча твърдо:
— Ще изпратим лекар.
— Ако имат нужда от лекар, ще ви се обадя.
— Ще изпратя лекар.
— Добре, но преди да го изпратиш му кажи, че ще му пръсна мозъка.
В гласа на Шрьодер сега прозвуча гняв, ала той беше контролиран, почти нечовешки, предназначен да покаже, че единственото нещо, което не би търпял, е стрелбата:
— Проклет да си, Флин! Ти обеща, че няма да се стреля. Ти каза…
— Всъщност не можеше да се предотврати.
Сега Шрьодер накара гласа си да прозвучи злокобно:
— Флин, ако убиеш някого, Бог ми е свидетел, ако направиш нещо на някого, знай, че сме приключили с правенето на сделки.
— Правилата са ми ясни. Успокой се, Шрьодер!
— Искам да говоря с всички заложници. Незабавно!
— Почакай — последва мълчание, после гласът на кардинала изпълни стаята:
— Капитане, познавате ли гласа ми?
Шрьодер погледна другите двама мъже и те кимнаха.
— Да, Ваше високопреосвещенство. Кардиналът заговори с глас, който издаваше, че е наблюдаван отблизо и диктуват отговорите му:
— Аз съм добре. Господин Бакстър получи, както тук казват, одраскване по гърба и рана от рикошет в гръдния кош. В момента си почива и изглежда добре. Отец Мърфи също е ранен от рикоширал куршум, в лицето, по-точно в челюстта. Преживява шок, но иначе е добре… по чудо никой не е убит.
Тримата мъже в стаята си отдъхнаха леко. От съседния офис се чу приглушен говор. Шрьодер попита:
— А госпожица Малоун? Кардиналът отговори колебливо:
— Жива е… Не е ранена. Тя е…
Шрьодер чу как някой от другия край покри мембраната. Чу приглушени гласове, сърдита размяна на реплики. Той викна в слушалката:
— Ало? ало?
Отново се чу гласът на кардинала:
— Това е всичко, което мога да кажа. Шрьодер заговори припряно:
— Ваше високопреосвещенство, не провокирайте тези хора! Не трябва да застрашавате собствения си живот, защото така се превръщате в заплаха за живота на други хора…
Кардиналът отговори с неутрален тон:
— Ще го предам на останалите — и добави: — Госпожица Малоун е…
Неочаквано се чу гласът на Флин:
— Отличен съвет от храбрия капитан. Нали видя, че всички са живи? Сега се успокой!
— Искам да говоря с госпожица Малоун.
— Излезе за малко. По-късно. — Неочаквано Флин попита: — Готово ли е всичко за пресконференцията?
Гласът на Шрьодер стана спокоен:
— Може би ще ни трябва повече време. Телевизионните мрежи…
— Имам да кажа нещо на Америка и целия свят, и смятам да го направя.
— Да, ще го направите. Проявете търпение.
— Това не е ирландска добродетел, Шрьодер.
— Не съм убеден — Шрьодер почувства, време е за установяване на по-личен контакт, и рече: — Аз самият съм наполовина ирландец и…
— Наистина ли?
— Да, семейството на майка ми е от графство Тайрън. Вижте, разбирам вашето объркване и гняв… Имах един чичо в ИРА. Семеен герой. Хвърлен в затвора от британците.
— За какво? Да не би защото е бил досадник като племенника си?
Шрьодер се направи, че не чу тази забележка.
— Израснах с много от омразата и предразсъдъците, които и ти…
— Но не си бил там, Шрьодер. Не си бил там. Бил си тук.
— С това няма да постигнеш нищо — каза твърдо Шрьодер. — Ще си създадеш повече врагове, отколкото приятели, като…
— Хората тук вече не се нуждаят от други приятели.
Нашите приятели са мъртви или в затвора. Кажи им да освободят нашите, капитане!
— Наистина опитваме. Преговорите между Вашингтон и Лондон напредват. Виждам светлина в края на тунела…
— Сигурен ли си, че тази светлина не е влак, който лети към тебе с бясна скорост?