Благоразумие. Трябва да знаеш кога да бягаш и кога да се биеш, когато се колебаеш, казваше Брайън Флин, бягай. Учи се от вълците. Те бягат от опасността, без да се самообвиняват. Дори гладът не замъглява преценките им. Ще имат и други възможности да убиват. Успокои треперещите си ръце, пое дълбоко въздух и метна въжето около раменете си. Тръгна покрай стената надясно, отдалечавайки се от приближаващите стъпки. Следващият път.
Нещо докосна лицето й, тя потисна вика си и изви глава, за да го избегне. Внимателно се пресегна и напипа нещо висящо. Шнура на лампата. Протегна се нагоре и откри крушката. Разви я и я подхвърли в снижаващото се подземие пред нея. Дръпна шнура и включи електричеството. Дано си пъхне пръста тук и да пукне, помисли си тя. Галахър приближи до ъгъла и клекна. Раздвижи лъча в широка дъга под ниския тунел на няколко фута от стената.
Морийн видя пред себе си осветеното подножие на стълбището, което слизаше от светилището. Съвсем в дъното на тунела съзря светещите червени очи на плъховете. Продължи да слиза покрай стената на криптата. Стори й се, че продължава безкрайно. Галахър отмести светлината от тунела и започна да опипва стената на криптата.
Тя тръгна по-бързо, като се спъваше в чакъла. След като по нейната собствена преценка беше изминала двайсет и пет фута, дясната й ръка напипа ъгъла, където стената свиваше към ризницата. Лъчът попадна върху рамото й и тя замръзна. Светлината се отмести от сакото й и се отдалечи. Тя се плъзна зад ъгъла, точно преди светлината да се върне, за да провери отново онова подозрително нещо, което бе уловено преди миг.
Морийн се обърна и тръгна с дясното си рамо, долепено до стената, към основите на ризницата. Намери още една крушка и я разви. После пак дръпна шнура. Около нея цвърчаха плъхове и нещо мина през босите й крака.
Стената на криптата сви, за да се срещне с външната стена на стълбището на ризницата, и тя прецени, намира се точно на отсрещната страна на стълбището, откъдето беше слязла през отвора в пода.
Досега бе успяла да им се изплъзне, беше се оказала по-добра в една игра, която бе последната игра на криеница. Всяка уличка и градинка на Белфаст минаха през ума й. Всеки път, когато с разтуптяно сърце и пресъхнало гърло беше пълзяла по камънака, се върнаха в спомените й и тя се почувства пълна с живот, увереност и някакво опиянение от опасната игра.
Земята под нея се издигна и се наложи да се привежда още по-ниско, докато накрая запълзя. После падна на гърди. Един плъх изтича през ръката, друг — през краката й. По челото й потече пот и от това в устата и очите й влезе кал. Дишането й бе толкова шумно, мислеше си, че Галахър го чува ясно.
Зад нея лъчът от фенерчето се движеше във всички посоки. Не можеше да допусне, че той я преследва… освен ако не е чул нещо или не е видял отпечатъците от краката й. А може би е открил някоя от онези празни фасунги и се е досетил. Бръкни с проклетия си пръст в някоя от тях и пукни! Надяваше се, че и той е изплашен колкото нея.
Продължи да пълзи, докато ръката й напипа студения влажен камък. Прокара пръстите си по грапавата повърхност, после вдигна ръка по-нависоко и усети закръглените очертания на масивна колона. Ръката й пак се плъзна надолу и почувства нещо меко и влажно. Бързо се дръпна назад. Предпазливо се протегна отново и докосна меката, подобна на маджун субстанция. Дръпна късче от нея и я помириса.
— О, Божичко! — прошепна тихо. — О, копелета проклети! Значи наистина ще го направите.
Коляното й се удари в нещо, ръцете й се протегнаха и напипаха куфара, който те бяха свалили през дупката. Бе достатъчно голям, за да побере двайсет килограма пластичен експлозив. Някъде, може би от другата страна на стълбището, се намираше другият заряд. Сгуши се в пространството между стената на стълбището и основата на колоната, и свали чорапогащника от раменете си. Намери парче от тухла и го стисна в дясната си ръка. Галахър се приближи. Светлината на фенерчето му осветяваше земята точно пред него. Сега тя видя следите, които бе оставила по пръстта, докато беше пълзяла.
Светлината се люшна нагоре и се спря върху основата на колоната, а после опипа мястото, където тя се криеше. Той се приближи пълзешком и насочи лъча между колоната и стената.
В продължение на дълга секунда светлината замря върху лицето й и те се гледаха един друг от разстояние по-малко от ярд. На лицето на Галахър бе изписана изненада. Тъпанар!
Морийн свали ръката си с тухлата и я запрати между очите му. Фенерчето падна, тя изскочи от нишата си и уви найлоновата гарота около врата му.