Лъчите се отклониха към звука. Тя открехна вратата около три инча и залепи лицето си към тесния процеп. Премигна няколко пъти и очите й видяха коридор, осветен с флуоресцентни лампи. Неговият под се намираше на около четири фута под нея — красив под от лъскавобял винил. Стените бяха измазани и боядисани, таванът беше от бели звукоизолирани тухли. Какъв красив коридор. По лицето й се стекоха сълзи.
Отвори широко вратичката, изтри очите си и отметна косите от лицето си. Нещо не беше наред… Протегна ръка и пръстите й докоснаха решетка, по която минаваше ток. Преграда срещу плъхове покриваше отвора.
Глава 40
Бърк влезе във вътрешния офис на монсеньор и погледна Лангли, който бе единственият човек там и в момента гледаше през прозореца. Бърк попита:
— Всички ли си тръгнаха?
Лангли се обърна. Бърк отново попита:
— Къде е Шрьодер?
— Облекчава се… или повръща, откъде да знам. Чу ли какво се случи?
— Осведомиха ме. Проклетите глупаци вътре наистина ще я взривят. Всички добре ли са?
— Кардиналът каза, че са добре. Освен другото, пропусна и две представления с разкриване на картите. Шрьодер срещу Шпигел и Шрьодер срещу Белини. Горкият Берт. Свикнал е винаги да бъде доброто момче. — Той направи пауза. — Мисля, че губи играта.
Бърк кимна.
— Как мислиш, той ли е виновен, или ние? Или може би причината е, че Флин е прекалено добър?
Лангли сви рамене.
— От всичко по малко.
Бърк отиде до бюфета и установи, че в бутилките не беше останало много. Попита:
— Защо Бог е позволил на ирландците да измислят уискито, Лангли?
Лангли отговори като прилежно подготвен ученик:
— За да ги държи настрана от ръководенето на света. Бърк се изсмя.
— Правилно. — Гласът му стана замислен: — Обзалагам се, че никой от фенианите не е пил нищо от четирийсет и осем часа. Познаваш ли жена на име Тери О’Нийл?
Лангли се концентрира за момент.
— Не. Нищо не ми говори. — Веднага съжали, задето употреби жаргона на обикновените ченгета и повтори: — Не познавам идентичността зад това име. Обади се в службата.
— Вече звънях от долния етаж. Не знаят нищо, но ще проверят. Ами Дан Морган?
— Не. Ирландец ли е?
— Вероятно. От Северна Ирландия. Луиз обеща да се обади.
— Кои са тези хора?
— Нали това питам и аз. — Той изля остатъка от брендито и се замисли. — Тери О’Нийл… Мисля, че си спомням гласа и лицето, ала не мога да си спомня…
Лангли го прекъсна:
— Флин поиска да му занесем телевизор. От теб се очаква да му го доставиш. — Погледна към Бърк с ъгълчето на окото си. — Вие двамата май добре се разбирате.
Бърк обмисли изказването за момент. Въпреки обстоятелствата, при които се бяха срещнали, Флин беше мъж, който би му допаднал — ако Флин бе ченге, или ако Бърк беше от ИРА.
— Обади му се — добави Лангли. Бърк отиде до телефона:
— Флин може да почака.
Той провери дали високоговорителите в другите стаи са изключени, после включи интеркома върху бюрото, за да може и Лангли да слуша. Набра северния полицейски участък.
— Гонзалес? Тук е лейтенант Бърк. Прибрахте ли моя човек?
Последва дълго мълчание, през което Бърк установи, че е затаил дъх.
— Тоя е пълен кретен — рече Гонзалес. — Крещи нещо за полицейска държава и какви ли не още глупости. Казва, че ще ни съди за незаконно задържане. Спомням си, ти поиска да му осигурим защита.
— Там ли е още?
— Аха. Поиска да го закараме до управлението на пристанището. Не мога да го задържам и минута повече. Ако ме обвинят в незаконно задържане, ще натопя и тебе.
— Свържи ме с него!
— С удоволствие. Почакай!
Докато чакаше, Бърк се обърна към Лангли:
— Фъргюсън. Напипал е нещо. Тери О’Нийл, Дан Морган. Сега иска да се измъкне.
— Ами предложи му пари, за да остане.
— Още не си му платил за днес. Пък и няма такава сума, която да го спре — и каза в слушалката: — Джак…
Гласът на Фъргюсън изпълни стаята, креслив и развълнуван:
— Какво, по дяволите, правиш с мен, Пат? Така ли се постъпва с приятел? за Бога, човече…
— Зарежи! Свържи ме с хората, с които си говорил за Тери О’Нийл и Дан Морган.
— Няма да стане. Пазя в тайна източниците си. Не се отнасям с приятелите си като теб. Разузнавателните служби в тази страна…
— Запази това за първомайската си реч. Разбери, Мартин прецака всички ни. Той е силата, която стои зад фенианите. Цялата работа е гнусен номер, който цели да направи ирландците да изглеждат лоши и да обърне американското обществено мнение срещу ирландската борба.
Фъргюсън остана мълчалив за момент, после измърмори: