Флин се усмихна:
— Някой ден ще се поправим.
— Едва ли.
Той освободи с жест Джийн Кеърни и тя тръгна неохотно, с разочарование, изписано на лицето й. Морийн се настани пред тоалетката и прекара гребен през косите си. Флин я наблюдава мълчаливо известно време.
— Искам да говоря с теб.
— Слушам те.
— В параклиса.
— Тук сме съвсем сами.
— Е… да. Прекалено сами. Хората ще почнат да приказват. Не мога да допусна да се компрометирам, нито пък ти…
Тя се засмя и стана:
— За какво ще приказват хората? Вярно, Брайън, забравих… тук, в катедралата, в стаята на младоженците… Все още сте толкова пълни с предразсъдъци към секса католици. — Тя се приближи до него. — Добре. Аз съм готова. Да вървим.
Той хвана раменете й и я завъртя към себе си. Тя поклати глава:
— Не, Брайън. Прекалено е късно.
Стори й се, че видя на лицето му отчаяние… почти уплаха. Той попита:
— Защо жените винаги казват така? Никога не е прекалено късно. В тези неща няма цикли или сезони.
— Има. Сега за нас е зима. И няма да настъпи пролет, докато сме живи. Той я дръпна към себе си и я целуна. Преди тя да успее да реагира, беше излязъл.
Няколко секунди тя остана да стърчи неподвижно в средата на стаята. После ръката й бавно се вдигна и пръстите й докоснаха устните. Поклати глава:
— Глупак. Нещастен глупак.
Отец Мърфи седеше на скамейка в светилището с превръзка на дясната челюст. Кардиналът бе до него. На същата скамейка лежеше, обърнат настрани, Харолд Бакстър. Голите му гърди бяха увити с бинт. Дълга ивица засъхнала кръв минаваше през гърба му. На гърдите му имаше едно по-малко червено петно. Върху лицето му се виждаше резултатът от ударите на Педар Фицджералд. От ритника на Мегън едното му око беше отекло и почти затворено.
Морийн прекоси светилището и клекна до двамата ранени мъже. Размениха тихи поздрави.
— Хики ме излъга, че си мъртъв, и че отец Мърфи също умира — прошепна на Бакстър тя.
Бакстър поклати глава:
— Този човек изобщо не е с всичкия си.
Той се огледа, Флин, Хики и Мегън Фицджералд не се виждаха никъде. Това кой знае защо му действаше по-зле, отколкото ако бяха пред очите му. Чувстваше, че започва да губи кураж и знаеше, че другите изпитват същото. Продължи:
— Ако не можем да избягаме… Трябва да обсъдим какви възможности за оцеляване имаме тук вътре. Да им излезем насреща и да не им позволяваме да ни разделят и изолират. Да се опитаме да разберем що за хора са нашите похитители.
Морийн помисли малко:
— Трудно е да разбереш тези хора. Никога не съм разбирала Брайън Флин, не съм имала представа какво го кара да продължава. — Тя направи пауза: — След всичките тези години… си мислех, че ще науча как е умрял или как е рухнал психически, както става с толкова много от тях. Или, че е заминал за Испания, както правят други, но той продължава… сякаш е безсмъртен, измъчен от живота, неспособен да умре, да остави меча, който вече се е превърнал в бреме… Господи, почти изпитвам жал към него.
Чувстваше се донякъде неудобно от признанията си за Брайън Флин — сякаш го предаваше. Кардиналът се приведе над тримата:
— В кулата научих, че Брайън Флин изповядва някаква странна вяра. Той е романтик, човек, който живее в мрачното минало. Идеята за кървавото жертвоприношение, което може би ще се окаже изходът от тази ситуация, често се повтаря в ирландските митове, легенди и история. Тези хора са обградени от аурата на обречеността така, както аурата на крайната победа е вплетена в британската и американската душа. — Кардиналът помисли, после продължи: — Той наистина вярва, че е превъплъщение на Фин Макмейл — погледна Морийн. — Все още много те обича.
Морийн поруменя:
— Това няма да го спре да ме убие.
— Той ще посегне на теб, само ако разбере, че не чувстваш нищо към него — отговори кардиналът.
Тя си спомни сцената в стаята за младоженци.
— И какво се очаква от мен? Да играя според очакванията му?
Отец Мърфи се намеси:
— Всички ще трябва да го правим, ако искаме да оцелеем. Да му покажем, че се интересуваме от неговата личност… Мисля, че поне някои от нас наистина правят това. Загрижен съм за душата му.
Бакстър кимна бавно:
— Знаеш ли, всъщност нищо няма да ни струва да сме учтиви… освен малко самоуважение. — Той се усмихна и добави: — И когато всички се успокоят, можем да направим друг опит.
Морийн кимна бързо:
— Имам желание за това. Кардиналът не повярва на ушите си:
— На вас двамата не ви ли стигна?
— Не — отговори тя. Бакстър рече:
— Ако Флин беше единственият ни проблем, бих се примирил. Но когато погледна в очите на Джон Хики и Мегън Фицджералд… Морийн и аз вече разговаряхме и реших, че не искам утрешните вестници да говорят за моята екзекуция и мъченичество. Искам заглавията да гласят: „Загинал при опит за бягство“. Кардиналът подметна кисело: