— Нямат друг избор.
— Освен да бъдат разумни и състрадателни? Виждам, че си развил вяра към човечеството. Ако хората се държаха по този начин, никой от нас нямаше сега да е тук.
— Заприлича на спора, който не довършихме преди четири години. — Загледа се през прозореца, а после се обърна към нея: — Ще дойдеш ли с мен, когато си тръгнем оттук?
Тя го погледна в очите.
— Когато си тръгнеш оттук, ще идеш в затвора или в гробището. Не, благодаря.
— Върви по дяволите! Ще си тръгна от тук свободен и жив, както влязох. Отговори на въпроса ми.
— А какво ще стане с бедната Мегън? Ще разбиеш любещото й сърце, Брайън.
— Млъкни — той стисна ръката й здраво. — Нуждая се от теб, Морийн.
Тя не отговори. Той продължи:
— Готов съм да се оттегля. Наистина. Веднага, щом тази работа приключи. Научих много неща.
— Например?
— Разбрах какво е важно за мен. Виж какво, ти напусна, когато се почувства готова. Сега аз правя същото. Съжалявам, че не бях готов тогава, когато ти беше.
— И двамата не вярваме на нито една дума. „Веднъж влязъл, оставаш докрай“. Ти и всички останали постоянно го запращахте в лицето ми години наред. Сега ти го връщам. „Веднъж влязъл…“
— Спри! — той я дръпна към себе си. — В този момент вярвам, че ще изляза. Защо не можеш да вярваш заедно с мен?
Внезапно се почувства отпаднала и постави ръката си върху неговата. В гласа й прозвуча безнадеждност.
— Дори и да беше възможно, съществуват хора, които имат други планове за твоето оттегляне, Брайън, и те не включват къщичка край морето в Кери. — Тя се отпусна на рамото му. — Ами аз? Все още ИРА ме търси. Човек не може да прави нещата, които сме правили, и да очаква след това да живее щастливо. Кога за последен път си чувал тропане на вратата, без да подскочи сърцето ти? Мислиш ли, че можеш да обявиш оттеглянето си като някой уважаван държавник и да седнеш да пишеш мемоари? Оставил си кървава диря по цяла Ирландия, Брайън Флин. И има хора, ирландци и британци, които търсят отплата.
— Все има някъде място, където да отидем.
— Не на тази планета. Светът е малък, както много от нашите хора са открили с течение на времето. Помисли как ще изглежда животът ни заедно. Никой от нас няма да може да излезе, за да купи пакет чай, без да се запита дали не се виждаме за последно. Всяко писмо в пощенската кутия може да избухне в лицето ти. А какво ще стане… Ако имаме деца? Помисли малко за това.
Той не отговори. Тя поклати бавно глава:
— Не искам да живея така. Достатъчно ми е да се тревожа за себе си. Чувствам голямо облекчение, че няма за кого друг да се тревожа. Нито за теб, нито за Шийла… защо трябва да идвам с теб и да се притеснявам кога ще те убият? Защо и ти да се тревожиш кога ще ме открият?
Той се втренчи в пода между краката си, после вдигна поглед към олтара.
— Но… ти би желала… искам да кажа, ако беше възможно…
Тя затвори очи.
— Някога исках. Предполагам, все още искам. Ала съдбата ни е отредила друго.
Той се изправи рязко и тръгна по пътеката.
— Е, щом поне би искала… приятно ми е да го знам, Морийн. Ще добавя името на Шийла в списъка.
— Не очаквай нищо в замяна.
— Не очаквам. Хайде да се връщаме.
— Имаш ли нещо против да постоя тук?
— Аз, не. Но… тук не си в безопасност. Мегън…
— Божичко, Брайън, говориш за нея сякаш е бясно куче, дебнещо да убие овцата, която се е отделила от стадото.
— Тя е малко… отмъстителна.
— Отмъстителна? Какво съм й сторила?
— Тя… тя те обвинява донякъде за залавянето на брат й. Знам, че е глупаво, но тя е…
— Кръвожадна? Как си се забъркал с тази дивачка? В това ли се превръща младостта на Ирландия?
Флин погледна към входа на параклиса.
— Може би. Единственото, което познават, е войната, единственото, което Мегън познава от дете. Някогашните танци и пикници са се превърнали в баналност. Тези млади хора дори не си спомнят как изглеждаше Белфаст преди. Затова не можеш да ги виниш.
Нали разбираш? Тя се изправи.
— При нея има нещо повече от военна психоза. Ти и аз… Брайън, нашите души не са мъртви, нали?
— Ние си спомняме живота отпреди.
Морийн си спомни за Джийн Кеърни. Представи си и лицата на останалите.
— Ние започнахме, помниш ли?
— Не. Другата страна го започна.
— Какво значение има? Дълго след като всичко приключи, нашата страна ще има в наследство деца, превърнати в убийци, и деца, треперещи в тъмните ъгли. Ние го създаваме и ще трябва да мине едно поколение, за да бъде забравено.