Той завъртя глава:
— Боя се, няма да е достатъчно. Ирландците не забравят нищо за едно поколение. Те го записват и го препрочитат, и го разказват край огнището. Ти, аз и Мегън сме продукт на случилото се далеч преди сегашните беди. Кръвопролитията, извършени от Кромуел, сякаш са станали преди седмица, големият глад сякаш е бил вчера, въстанието и гражданската война са започнали тази сутрин. Попитай Джон Хики. Той ще ти каже.
Тя въздъхна дълбоко.
— Ще ми се да не беше толкова прав за тези неща.
— Ще ми се ти да не беше толкова права за нас. Хайде! Тя тръгна с него и двамата излязоха от тихия параклис.
Глава 42
Флин слезе по стъпалата към ризницата и видя Бърк и Педар Фицджералд застанали един срещу друг от двете страни на вратата. На площадката до Бърк беше оставен портативен телевизор. Флин каза на Фицджералд:
— Доведи свещеника след пет минути.
Фицджералд преметна автомата през рамо и го остави. Бърк огледа внимателно Флин. Изглеждаше изморен, дори малко тъжен. Флин извади детектора за микрофони и го прекара покрай телевизора.
— И двамата сме подозрителни хора, по характер и професия. Но колко самотни ни прави това, нали?
— Защо е тази внезапна меланхолия? Флин поклати бавно глава.
— Не преставам да мисля, че всичко няма да свърши добре.
— А аз почти мога да ти гарантирам.
Флин се усмихна.
— Ти си истинско облекчение след онова магаре Шрьодер. Не ме тормозиш със сладки приказки и не ме убеждаваш да се предам.
— След този комплимент не ми е удобно да го кажа, но наистина е разумно да се предадеш.
— Не мога, дори и да искам. Тази машина, която сглобих, няма истинска глава, нито истински мозък. Но има много смъртоносни придатъци, в и извън катедралата, и всеки е настроен да действа или реагира при определени условия. Аз съм само създателят, който стои извън този организъм. Предполагам, че говоря от негово име, но не с неговата уста. Разбираш ли?
— Да.
Бърк не можеше да определи дали този песимизъм е подправен, Флин беше прекрасен актьор. Всяка негова реплика бе измислена така, че да създава илюзия и да предизвиква определен отговор.
Флин кимна и се облегна тежко на решетката. Бърк остана с впечатлението, че той води някаква вътрешна борба, която изчерпва голяма част от силите му. След малко Флин започна:
— Както и да е, ето за какво исках да разговаряме. Хики и аз стигнахме до заключението, че Мартин е отвлякъл настоящия архитект на «Свети Патрик». Ще попиташ защо. За да не можете да планирате и осъществите успешна атака срещу нас.
Бърк го обмисляше. Наистина, сега в резиденцията на кардинала и в енорийския дом щеше да цари повече оптимизъм, ако Стилуей и Белини в този момент разглеждаха плановете. Бърк се опита да сглоби всичко в главата си. Фенианите бяха изпуснали Стилуей. Вече беше станало ясно. Морийн Малоун нямаше да открие онази врата към коридора, ако Стилуей бе вътре. Защото Стилуей, дори и да беше храбър мъж, след петнайсет минути, прекарани с тази банда, щеше да изплюе всичко. Не беше твърде трудно да се сети човек, че майор Мартин бе предвидил колко важен е Стилуей и че го е отвлякъл, преди фенианите да се доберат до него. Но за да се допусне това, човек трябваше да знае колко отвратителен и хладнокръвен е майор Мартин. Флин наруши мълчанието.
— Сега стана ли ти ясно? Мартин не иска полицията да действа прекалено бързо. Той иска да проточи нещата, иска да наближи крайният срок. Вероятно вече е предложил да поискате удължаване на срока. Познах ли?
Бърк не отговори, Флин се приближи още.
— А без твърд план за атака вие сте готови да му повярвате. Искам да ти кажа, че в шест часа и три минути тази катедрала няма да съществува. Ако нападнете, ще загубите много хора. Единственият начин да се предотврати кръвопролитието, е да изпълните моите условия. Ти знаеш, че загубихте. Затова преглътни цялата си проклета гордост и съобщи на тъпите копелета там горе, че всичко свършва дотук.
— Няма да ме чуят.
— Накарай ги да те чуят!
— За хората отвън фенианите не са нищо по-различно от онази нюйоркска улична банда, която се нарича Езичниците — каза Бърк. — Те не могат да си позволят да сключват сделки с теб, Флин. Законът ги задължава да те арестуват, да те хвърлят в дранголника заедно с крадците и изнасилвачите, защото такива са всички терористи, крадци, убийци и изнасилвачи, но в по-голям мащаб.
— Млъкни!
Известно време никой от двамата не пророни нито дума. После Бърк заговори по-кротко:
— Казвам ти каква е тяхната позиция. Казвам ти онова, което Шрьодер няма да ти каже. Вярно е, че загубихме, обаче е вярно също и че няма, и не можем, да капитулираме. Вие можете да го направите… с чест… Споразумейте се за най-добрите възможни условия, оставете оръжията…