Дейвид Рот се изкашля и предложи:
— Господин Хики, бихме искали да отговорите на няколко конкретни въпроси…
Хики се изправи рязко, издуха носа си в кърпата и излезе от обхвата на камерата.
Инспектор Лангли се беше върнал, отвори вратата и Хики бързо излезе в коридора, последван от Лангли и тримата детективи. Лангли се приближи до него:
— Виждам, че знаеш кога да си тръгнеш. Хики прибра кърпата си.
— Не можех да продължа повече, момче.
— Е, ти предаде своето послание. Стигнахте много далече. Сега защо не излезете и не оставите всички да си починат?
Хики спря пред асансьора. Маниерите и гласът му изведнъж загубиха своята сълзливост:
— И защо, по дяволите, трябва да го правим?
Лангли даде знак на тримата детективи да се отдръпнат. Извади от джоба си бележник и погледна в него.
— Добре, господин Хики. Изслушайте ме внимателно. Току-що бях упълномощен от представители на британското и американското правителство да ви предам, че ако напуснете катедралата сега, британците ще започнат процедурата по освобождаването, без много шум и през определени интервали, на повечето от хората в списъка, при условие, че няма да се опитват да избягат…
— Повечето? Какви интервали? Какви условия? Лангли вдигна очи от бележника.
— Не знам нищо повече от това, което чета. Получих съобщението по телефона. Аз съм просто ченге, ясно? А ние сме единствените, на които е разрешено да водим разговори с вас. Нали разбираш? Така че нещата малко се усложняват, обаче трябва само да чуете…
— Сводник!
Лангли бързо го погледна.
— Какво?
— Сводник. Сводничиш на дипломатите, които не искат да отправят директно предложение на нас, проститутките.
Лангли се изчерви.
— Хей… Внимавай…
— Овладей се, човече. Спокойно.
Лангли пое дълбоко въздух и продължи с овладян глас:
— Британците не могат да освободят всички наведнъж. Не и щом сте опрели пистолет в челата им, и в челата на всички. Но то ще бъде направено. Освен това, главният прокурор на Съединените щати предложи да подпишете писмено съгласие да чакате на свобода предстоящото гледане на делото, разбираш ли какво значи това?
— Не, не разбирам. Лангли изглеждаше ядосан.
— Означава, че можете да не се явите в съда в определения срок и да изчезнете от страната.
— О… Звучи много нечестно.
Лангли не обърна внимание на забележката и продължи:
— Още никой не е убит, то е най-важното. То ни дава известна свобода, когато се отнася до вас.
— Това прави нещата малко по-различни, нали? Вече извършихме дузина углавни престъпления, хвърлихме в ужас половината град, направихме ви на глупаци, предизвикахме улични безредици, струваме ви милиони долари, развалихме парада и комисарят на полицията умря от инфаркт. Но вие сте готови да забравите всичко, намигвате ни и ни оставяте да ви се изплъзнем, щом никой досега не е убит. Интересно. Показва много неща за обществото. Лангли отново пое дъх:
— Няма да повтарям втори път предложението, по очевидни причини, никой няма да спомене за него по телефона — той затвори бележника. — Това е честен компромис. Приемате или се отказвате.
Хики натисна копчето на асансьора и вратите се плъзнаха настрани. Той се обърна към Лангли:
— Няма да изглеждаме много добри, ако направим компромис, нали? Вие обаче ще изглеждате добри. Шрьодер ще бъде канен да дава интервюта цяла година. Но ние няма да получим толкова лесен достъп до ефира. Всичко, което хората ще видят и ще запомнят, е как излизаме от катедралата «Свети Патрик» с ръце на главите. Ще направим това с радост, ако първо опразните лагерите. Така че да не може никой да открадне победата ни с дипломатически и журналистически дрънканици.
— Но така ще останете живи, за Бога!
— Разкопахте ли вече гроба ми?
— Не ме занимавай с приказки за мъртъвци.
Хики се изсмя. Лангли предаде механично последните неща, които бе помолен да съобщи.
— Използвай пред хората вътре силата си да убеждаваш и влиянието си на велик ирландски лидер. Не очерняйте с безсмислена смърт и разрушение това, което вече постигнахте. — Добави малко от своите мисли: — Тази вечер показахте какво можете на половин Америка. Отдръпнете се, докато още водите!