— Върви по дяволите! — отвърна Мърфи. Хики се престори на шокиран:
— Слушайте само какви ги говори!
Ръцете на Мърфи затрепериха и той му обърна гръб.
Бакстър се загледа в телевизора на масата. Отново даваха залата за пресконференции. Репортерите оживено предаваха съобщения на своите студия. Стрелбата, разбра той, беше развалила ефекта от думите на Хики и биенето на камбаните. Бакстър се усмихна и погледна Хики. Отвори уста да каже нещо, но внезапно почувства силна болка в главата си и полетя напред извън скамейката.
Хики огъна палката си, обърна се и сграбчи отец Мърфи за реверите. Вдигна черната, облечена в кожа дръжка на палката, и впи очи в свещеника.
Галахър бе слязъл от галерията и тичаше към светилището.
— Спри!
Хики го погледна, после свали палката.
— Сложи им белезници.
Той отиде до телевизора и дръпна кабела от контакта.
Морийн се наведе над сгърченото тяло на Бакстър и огледа раната на челото му.
— Проклети мръсници.
Вдигна глава към балкона, където Флин продължаваше биенето на камбаните. Галахър вдигна едната й ръка и закопча китката, после закопча от другата страна китката на Бакстър. Сложи белезници на едната ръка на отец Мърфи и го поведе към кардинала. Коленичи до трона и внимателно закопча белезниците на окървавената китка на кардинала. После Галахър прошепна:
— Аз ще ви пазя. — Наведе глава и се отдалечи.
Отец Мърфи се отпусна тежко на най-горното стъпало на издигнатата платформа. Кардиналът стана от трона и седна до него. Никой от двамата не проговори.
Мегън се появи от отвора на стълбището. Носеше тялото на брат си. Застана в центъра на светилището и завъртя празен поглед. Там, откъдето бе минала, се влачеше кървава диря, която се превърна в локвичка на мястото, където спря. Хики пое Педар от ръцете на сестра му и го отнесе до органа. Подпря го на конзолата и го зави с палтото си.
Галахър свали пушката си от рамо и слезе на площадката пред криптата. Изкрещя на полицаите, които предпазливо разглеждаха вратата:
— Назад! Омитайте се!
Те изчезнаха в страничните коридори на ризницата.
Мегън остана, неподвижно загледана в локвата кръв. Единствените звуци в катедралата бяха ударите на камбаните и настойчивото звънене на телефона.
Брайън Флин гледаше от балкона и продължаваше да бие камбаните. Лиъри го погледна особено, Флин се концентрира върху клавиатурата, довърши „Дани бой“ и започна „Умиращият бунтовник“. Каза в микрофона:
— Господин Съливан, гайдата, ако обичате. Дами и господа, песен, моля. Той запя. Към него колебливо се присъединиха другите гласове. Гайдата на Съливан изви глас.
Нощта беше тъмна и битката свърши.
Над улица О’Конъли луната изгря.
Стоях там, където храбри мъже си отидоха. И никога вече не ще им чуем гласа.
Джон Хики вдигна слушалката на телефона. По линията долетя почти истеричният глас на Шрьодер:
— Какво стана? Какво стана? Хики изръмжа:
— Затвори си плювалника, Шрьодер! Заложниците са живи. Вашите хора видяха всичко. Вече сме ги вързали с белезници и няма да има повече опити за бягство. Край на разговора.
— Чакайте! Кажете ранени ли са? Мога ли да изпратя лекар? — Те са в сравнително добра форма. Ако толкова те интересува, едно от моите момчета е ранено. Сър Харолд Бакстър, рицар на Нейно величество, премаза гърлото му с пушка. Толкова неспортсменско.
— Пресвети Боже… Слушайте, ще изпратя лекар…
— Ще ти се обадим, ако имаме нужда от лекар. — Той погледна към младия Фицджералд. Гърлото му вече беше гротескно издуто. — Трябва ми лед. Изпратете малко при вратата. И тръба, която да поставим в трахеята му. — Моля ви… нека да изпратя…
— Не! — Хики разтърка очи и политна напред. Чувстваше се много изморен и се надяваше всичко да свърши по-скоро, отколкото беше смятал.
— Господин Хики…
— Я се разкарай, Шрьодер! Защо не млъкнеш?
— Мога ли да говоря със заложниците? Господин Флин обеща, че мога да говоря с тях след прескон…
— Те загубиха правото си да говорят с когото и да било, включително и помежду си.
— Сериозно ли са пострадали?
Хики огледа превитите хора в светилището.
— Стига им и това, че са живи. Шрьодер каза:
— Не загубвайте това, което спечелихте, господин Хики. Искам да ви съобщя, че сега има много хора на ваша страна. Вашата реч беше… Великолепна. Блестяща. Това, което казахте за вашето страдание, за страданието на ирландците…
Хики се засмя уморено.
— Да, традиционният ирландски възглед за историята. Който на моменти е в разрез с фактите, но те никога не са били в състояние да го променят. — Той се усмихна и се прозя: — Всички го взеха за чиста монета, нали? Телевизията е прекрасно нещо.