— Да, сър. И камбаните, видяхте ли по телевизията?
— Какво стана с онези песни, които трябваше да поръчате?
— О, имам няколко тук…
— Заври си ги в задника.
След кратко мълчание Шрьодер продължи:
— Независимо от всичко, беше наистина невероятно. Никога не съм виждал по-красиво нещо в този град. Не изгубвайте това, недейте…
— То вече е загубено. Дочуване, Шрьодер.
— Почакайте! Не затваряйте! Само едно нещо още. Господин Флин обеща да изключите заглушаващото устройство…
— Не ни изкарвайте виновни за проблемите си с радиовръзките. Купете си по-добра апаратура!
— Просто се страхувам, че без радиоконтрол полицията може да реагира пресилено на някоя предполагаема опасност и…
— И какво?
— То едва не стана. Затова се чудех дали няма да се съгласите да го изключите…
— Само ще се изключи, когато гръмне катедралата — той се засмя.
— Хайде, господин Хики… изглеждате ми изморен. Защо всички не дремнете малко? Обещавам ви час-два примирие. Ще ви изпратя храна и…
— Или ще бъде погълнато от огъня на тавана. Толкова много години… А сега тази сграда, пуф! Ще се срине за секунди.
— Господине… предлагам ви примирие… — Шрьодер си пое въздух и продължи със загадъчен тон: — Един инспектор от полицията… надявам се, ви е предал доклад за състоянието на…
— Кой? О, високият със скъпия костюм. Дръжте този човек под око, той предлага подкупи.
— Обмисляте ли да отстъпите при условията, които ви предаде той?
— Като протестанти от Ълстър, ние обичаме да казваме „Нито на инч!“ Или сега казват „сантиметър“? Инч. Да, инч.
— Това е справедливо разрешение на…
— Не се приема, Шрьодер! Не ме занимавай повече с това. Шрьодер рязко попита:
— Мога ли да говоря с господин Флин?
Хики вдигна поглед към балкона. Там имаше вътрешен телефон, който Флин не беше използвал.
— Тъкмо стигна до един труден пасаж на мелодията. Не чуваш ли? Прояви малко разбиране — отговори Хики.
— Не съм чувал гласа му отдавна. Очаквахме той да дойде на пресконференцията. Той… добре ли е?
Хики извади лулата си и я запали.
— Доколкото може да бъде млад мъж, който размишлява върху своята неизбежна смърт, тъгува по изгубена любов и преживява трагедията на една загубена страна и една загубена кауза.
— Нищо не е загубено…
— Шрьодер, ти разбираш ирландския фатализъм, нали? Когато ирландците запеят тъжни песни и заплачат над халбите с бира, означава, че са на прага на извършването на някое безумство. Твоят хленчещ глас няма да оправи настроението на Брайън Флин.
— Не, слушайте, вие сте близо до… Нищо не е загубено…
— Всичко е загубено! Чуй камбаните, Шрьодер. Между техните удари ще чуеш воя на духовете, които вещаят смърт и ни предупреждават за нейното приближаване.
Той затвори телефона. От светилището го гледаше Мегън. Хики сведе поглед към Педар Фицджералд.
— Той умира, Мегън.
Тя кимна неуверено и той я погледна. Внезапно му се стори като ужасено дете.
— Мога да го предам на полицаите и да оживее, но… Тя разбираше добре, че така няма да има нито победа, нито пощада за тях, нито освобождение за хората в Северна Ирландия, и че тя и всички в катедралата ще умрат. Погледна бледото лице на брат си, което започваше да посинява.
— Искам да остане тук, с мен. Хики кимна.
— Това е правилното решение, Мегън. Отец Мърфи се обърна:
— Трябва да бъде откаран в болница. Мегън и Хики не отговориха. Отец Мърфи продължи:
— Нека да му дам последно причастие… Хики го сряза:
— Имате си проклет ритуал за всяко нещо, а?
— За да спасим душата му от вечни мъки…
— Именно хора като теб са създали такава лоша слава на вечните мъки в ада. — Той се засмя. — Обзалагам се, винаги носиш малко светено масло у себе си. Човек никога не знае кога някой католик ще хвърли топа пред очите му.
— Да, наистина нося светено масло. Хики се ухили.
— Браво. По-късно ще си изпържим яйца.
Отец Мърфи му обърна гръб. Мегън отиде до Морийн и Бакстър. Морийн я гледаше право в очите. Мегън се изправи над тях двамата, после клекна до проснатия Бакстър и разкопча колана му. Изправи се с разкрачени крака и стовари със свистене колана върху лицето му. Отец Мърфи и кардиналът изкрещяха. Мегън изплющя по вдигнатите голи ръце на Морийн. Отново замахна да удари Бакстър, ала Морийн се хвърли върху беззащитното тяло и коланът изплющя по врата й.
Мегън удари гърба на Морийн, после краката й, после хълбоците. Кардиналът извърна очи. Мърфи викаше с цяло гърло.
Хики засвири на органа. Франк Галахър седеше на опръсканата с кръв площадка, където беше лежал Фицджералд, и слушаше звука от сипещите се удари. После острите плясъци бяха заглушени от „Умиращият бунтовник“.