— Значи, пети взвод ще атакува през вратите на ризницата. Ще ви бъдат раздадени стоманени триони, за да прережете веригата, и клещи за рязане на болтове. Ясно?
Полковник Лоугън се изправи:
— Ако мога да предложа нещо… Преди малко казахте на хората си да стрелят само по цел… Ваша операция е, а моите задачи са второстепенни, но според основните правила на бойното изкуство… С две думи, когато срещнеш скрити вражески позиции, които позволяват откриване на огън отвисоко, в този случай галериите и балкона, и знаеш, че не можеш да отговориш с ефикасна стрелба по цел, тогава прилагаш масиран огън. — Лоугън видя няколко одобрителни погледа. — С други думи, трябва да превключите от полуавтоматична на пълна автоматична стрелба, заиграйте рокендрол, както се казва, и направете стрелбата така интензивна, че противникът да се принуди да наведе глави. Тогава ще можете безопасно да изведете заложниците обратно по стълбището към ризницата.
Никой не отговори, само няколко от мъжете кимнаха. Гласът на Лоугън укрепна и се извиси. Внезапно зазвуча като командир, който надъхва войниците си преди битка:
— Направете на решето тези проклети галерии, разбийте балкона, слагайте пълнител след пълнител в автоматите, удряйте, бийте, разкъсвайте тези орлови гнезда, направете ги на парчета! Действайте толкова светкавично, продължително и гръмогласно, че да заприлича на армагедон и апокалипсиса, взети заедно, и никой от онези снайперисти няма да посмее да вдигне глава, ако въздухът около него е пълен с куршуми и стрит камък.
Той огледа тихата стая и чу сърцето си да блъска бясно. Изведнъж се чуха спонтанни аплодисменти от полицаи и военни. Капитан Белини изчака шумът да стихне и каза:
— Да, полковник, това е добър съвет, обаче всички имаме стриктна заповед да не разрушаваме това място. Както знаете, то е пълно със съкровища на изкуството… То е…
Лоугън го прекъсна:
— Разбирам — той изтри лицето си. — Аз не агитирам за въздушно нападение. Предлагам само да използвате по-интензивно огневата мощ на ръчното огнестрелно оръжие и…
— Такова интензивно използване дори на ръчно огнестрелно оръжие, полковник, ще причини… — Белини си припомни думите на губернатора, — непоправими… непоправими щети на катедралата… таванът… каменните облицовки… статуите…
Един от взводните командири се изправи:
— Слушай, капитане, откога произведенията на изкуството са по-важни от хората? Ако питаш майка ми, аз съм цяло произведение на изкуството…
Няколко души се изсмяха плахо. Белини усети как под яката му изби пот. Той погледна Лоугън.
— Полковник, вашата задача… — Белини направи пауза и видя как Лоугън се наежи.
— Моята задача е да образувам здрав кордон около катедралата по време на нападението. Знам какво трябва да правя.
Белини едва сдържа самодоволната си усмивка.
— Не, това се промени. Губернаторът настоя да вземете по-действено участие в атаката. — Той вкусваше удоволствието от всяка изречена дума. — Полицията ще ви предостави своята служебна бронирана кола. Бракувана е като излишна за армията, така че ще можете да се оправите с нея. — Белини забеляза, че майор Коул беше пребледнял. Той пристъпи по-близо до Лоугън. — Ще изкачите стъпалата отпред с тази кола и петнайсет души в нея…
Лоугън едва владееше гласа си:
— Това е лудост. Не може да се използва бронирана кола при такова ограничено пространство. Там вътре може би разполагат с противотанково оръжие. За Бога, няма къде да маневрираме, не можем да прикрием такава кола… Фенианите са ветерани в партизанската война, капитане. Те знаят как да се оправят с танкове, виждали са повече бронирани коли, отколкото…
Ти си виждал таксита — довърши сравнението Бърк, който в този момент влизаше в залата. — Така каза Флин на Шрьодер. Таксита. Имате ли нещо против инспектор Лангли и аз да се присъединим към вас?
Белини имаше уморен и раздразнен вид. Рече на Лоугън:
— Оправи се с губернатора — хвърли поглед към стенния часовник: — Десет минути почивка. Излезте навън!
Той седна и запали цигара. Един по един мъжете се изнизаха от залата и се събраха на групи по коридорите. Бърк и Лангли седнаха срещу Белини. Той каза тихо:
— Този смахнат герой от войната ще уплаши хората ми.
Бърк си помисли: „Не е лошо да бъдат уплашени. Най-вероятно ще ги смажат“.