— Той е мъртъв.
Обърна се към Хики. Хики отвърна без всякаква емоция:
— Умря преди около час.
— Мегън…
— Когато Мегън се обади, й съобщавам, че е добре и тя ми вярва, защото иска да е така. Но скоро…
Флин вдигна очи към балкона, където стоеше Мегън.
— Господи, тя ще… — той се обърна към Хики. — Трябваше да поискаш да изпратят лекар.
Хики отвърна:
— Ако не се беше толкова вглъбил в проклетите си камбани, можеше да го направиш.
Флин го погледна.
— Ти можеше…
— Аз? Какво, по дяволите, ме интересува, дали той ще живее или ще умре?
Флин се отдръпна от него и мислите му запрепускаха. Хики попита:
— Какво виждаш, Брайън? Много ли е страшно?
Засмя се и запали лулата си.
Флин се отдалечи още повече от него, обърна се и отиде в покритата галерия. Опита се да сложи в ред мислите си. Започна да преценява всеки човек в катедралата, докато беше сигурен, че знае мотивите на всеки един, способността му на измяна, верността и слабостите му. Умът му най-сетне се фокусира върху Лиъри и той си зададе въпросите, над които трябваше да се замисли преди месеци. Защо беше тук Лиъри? Защо един професионален убиец се бе затворил в капан, от който нямаше изход? Лиъри държеше карта, за съществуването на която никой не подозираше. Флин изтри потта от челото си и тръгна към светилището.
Хики извика:
— Ще кажеш ли на Шрьодер за скъпата му дъщеря? Кажи му от мое име, използвай точно моите думи, да смята дъщеря си за една мъртва кучка.
Флин се спусна по стълбите зад олтара. На площадката пред криптата стоеше Галахър с автоматична пушка М-16, преметната отпред на гърдите. Флин нареди:
— Върви да пиеш кафе!
Галахър се качи, а Флин слезе до вратата. Частите от веригата бяха съединени и към нея бе закачен нов катинар. Огледа разкривената заключалка на вратата — още един-два куршума и е щяла да се отвори. Обаче в барабана на един „Томсън“ има само петдесет патрона. Не петдесет и един, а петдесет… И една ракета М-72 можеше да унищожи „Сарацин“, и червеният автобус за Клейди минаваше покрай абатство Уайтхорн… и всичко се предполагаше, че е случайно, напосоки, без определено значение…
Флин се загледа в ризницата. Чу хора да говорят в страничните коридори и приближаването на стъпки откъм лявата страна. Шрьодер се появи, огледа се, обърна се към него и бавно изкачи стъпалата. Застана на стъпалото под вратите, с очи, заковани във Флин. Мина дълго време, преди Флин да проговори.
— Отговарям ли на представата ти?
Шрьодер отвърна сковано:
— Виждал съм твоя снимка.
— И аз съм виждал твоя. Изглеждам ли така, както ти си представяше, че изглеждам?
Шрьодер поклати глава. Последва друго дълго мълчание, после Флин рязко заговори:
— Ще бръкна в джоба си — той извади сензор за микрофони и го прокара по тялото на Шрьодер. — Предстои ни много личен разговор.
— Ще докладвам всяко нещо, което си говорим тук.
— Обзалагам се, че няма да го направиш.
Шрьодер изглеждаше смутен и предпазлив. Флин продължи:
— Приближават ли се към споразумение по нашите искания?
На Шрьодер не му допадаше преговарянето на четири очи. Хората му бяха казвали, че лицето му разкрива твърде много. Той прочисти гърлото си.
— Искате невъзможното. Приемете компромиса!
Флин забеляза засилената твърдост в гласа на Шрьодер, липсата на обръщенията „сър“ или „господине“ и че се чувстваше неловко.
— Какъв е компромисът?
Веждите на Шрьодер лекичко се повдигнаха.
— Хики не разказа ли?…
— Просто ми го повтори!
Шрьодер повтори предложението и добави: — Приемете го, преди британците да променят решението си за освобождаване на затворниците под клетва. А колкото до вас самите, освобождаването под гаранция е също толкова добро, колкото имунитета. За Бога, човече, никой не е предлагал повече при случай с вземане на заложници.
Флин кимна.
— Да… да… предложението е добро, съблазнително…
— Приемете! Приемете го, преди някой да бъде убит.
— Боя се, че е малко късно за това.
— Какво?
— Сър Харолд уби един младеж, Педар. За щастие никой не знае, че е мъртъв, освен Хики и аз… Предполагам, че Педар също знае, че е мъртъв… Когато хората ни разберат, че е мъртъв, ще поискат да убият Бакстър. Сестра му Мегън ще пожелае дори нещо по-лошо. Това донякъде усложнява нещата.
Шрьодер прокара ръка по лицето си.
— Пресвети Боже! Слушай, сигурен съм, не е станало преднамерено.
— Хари смаза гърлото му с приклада на автомата. Може и да е било случайно, но то не прави момчето по-малко мъртво.
Мозъкът на Шрьодер се обърка. Той псуваше наум: „Бакстър, тъпо копеле!“