— Слушай… то прилича на случай на военнопленник, който се опитва да избяга… Бакстър е бил длъжен да опита… Ти си войник…
Флин мълчеше.
— Ето един шанс за вас да покажете професионализъм… Да покажете, че не сте обикновени престъп… — той се спря навреме. — Да покажете милост, и…
Флин го прекъсна:
— Шрьодер, ти наистина си наполовина ирландец. Никога не съм срещал друг, който да разполага с такъв запас от дрънканици за всякакъв случай.
— Говоря сериозно.
— Е, съдбата на Бакстър зависи най-вече от какво ще направите сега.
— Не. Зависи от това, какво вие ще направите. Следващият ход е твой.
— Тъкмо смятам да го направя. — Той запали цигара и попита: — Докъде стигнаха с плановете си за нападение?
Шрьодер отговори:
— Такава възможност не съществува за нас.
Флин втренчи поглед в него.
— Хванах те в лъжа, лявото ти око трепна. Господи, Шрьодер, носът ти се удължи. — Той се засмя. — Трябваше да те сваля тук преди няколко часа. Бърк беше прекалено хладнокръвен.
— Извика ме на лична среща, значи имаш нещо да ми казваш.
— Искам да ни помогнеш да получим което искаме.
Шрьодер изглеждаше вбесен.
— Нали точно това правя?
— Не, имам предвид наистина всичко, което искаме. Не влагаш сърце в преговорите. Ако те се провалят, ти не губиш и наполовината, което всички тук губят. Нито колкото момчетата на Белини. Той ще загуби между петдесет и сто момчета при атака.
Шрьодер си спомни за неблагоразумното си предложение към Белини.
— Няма да има атака.
— Знаеш ли, Бърк ми каза, че ще тръгне с Белини. Ето един човек, който ще изгуби много, ако ти се провалиш. Ти би ли тръгнал с Белини?
— Бърк не може да го е казал, защото той няма да тръгва наникъде — Шрьодер остана с тревожното впечатление, че го въвличат в нещо, обаче нямаше намерение да прави грешка толкова късно. — Ще се опитам да получа нещо повече за вас, ако ми дадеш още два часа след изгрев слънце.
Флин сякаш не го чу и продължи:
— Помислих си, не е лошо да ти предоставя личен мотив, за да накараш тези хора да капитулират.
Шрьодер го погледна внимателно.
— Знаеш ли, има една ситуация, която не си разгледал в своята иначе подробна книга, капитане. — Флин се приближи още до вратата. — Дъщеря ти би искала да се постараеш малко повече.
— Какво?…
Тери Шрьодер О’Нийл. Тя иска да се постараеш повече.
Шрьодер остана да гледа втренчено няколко минути, после попита високо:
— За какво, по дяволите, говориш?
— Говори по-тихо. Ще разтревожиш полицаите.
Шрьодер процеди през стиснати зъби:
— Какви ги говориш, мамка ти?
— Моля ти се! Намираш се в църква.
Флин пъхна лист хартия между пръчките. Шрьодер го грабна и прочете думите, написани от ръката на дъщеря му:
„Татко, членове на фенианската армия ме държат за заложница. Аз съм добре. Няма да ми направят нищо, ако всичко в катедралата завърши добре. Направи всичко възможно. Обичам те. Тери“.
Шрьодер прочете бележката отново и отново. Усети треперенето на коленете си и се хвана за вратата. Вдигна глава към Флин и се опита да каже нещо, обаче от устата му не излезе и звук.
Флин рече безчувствено:
— Добре дошъл при фенианската армия, капитан Шрьодер.
Шрьодер преглътна няколко пъти и отново впери поглед в бележката.
— Съжалявам — продължи Флин. — Наистина. Не е нужно да говориш, само слушай. — Той запали нова цигара и заговори енергично: — Онова, което трябва да направиш, е да застанеш на възможно най-силната позиция в защита на нашите искания. Първо им кажи, че съм извадил пред теб като на парад голям брой въоръжени мъже и жени. Видял си картечници, ракети, гранати, огнехвъргачки. Кажи им, че имаме готовността, намерението и способността да повлечем с нас в гроба целия състав от шестстотин човека на корпуса за бързо реагиране, да взривим катедралата и да убием заложниците. С други думи, накарай Джо Белини и останалите герои да се насерат от страх. Разбра ли? — Направи пауза, после додаде: — Те никога няма да заподозрат, че докладът на капитан Шрьодер за голям брой добре въоръжени войници е лъжа. Използвай въображението си, погледни нагоре към площадката, Шрьодер, и си представи четирийсет-петдесет жени и мъже, които минават покрай вратата на криптата. Представи си онези картечници, ракети и огнехвъргачки… Хайде, погледни натам!
Шрьодер вдигна очи и Флин видя в тях точно което искаше да види. След минута Шрьодер наведе глава. Лицето му беше бледо, ръцете разхлабиха ризата и вратовръзката.
— Моля те, успокой се — продължи Флин. — Можеш да спасиш живота на дъщеря си, само ако се овладееш. Точно така… Ако това не свърши работа и те все пак се решат на атака, тогава ще заплашиш, че ще дадеш публичност на проблема… радио, телевизия, вестници. Кажи на Клайн, Дойл и останалите, че никога през годините, в които си водил преговори за заложници, ти, като последна инстанция, от която зависи животът на заложниците, твърдо вярваш, че нито нападението, нито по-нататъшните преговори могат да разрешат тази ситуация. Ще декларираш пред обществеността, че именно по тази причина за първи път през своята кариера настояваш за капитулация, по хуманни и тактически съображения. — Флин наблюдаваше лицето му, но на него не можеше да се прочете нищо, освен мъка. Той продължи: — Ти разполагаш с голямо влияние, морално и професионално, пред медиите, силите на полицията и политиците. Използвай цялото влияние. Трябва да създадеш онзи натиск и атмосфера, които ще принудят правителствата на Америка и Великобритания да се предадат.