Шрьодер рече едва чуто:
— Време… нужно ми е време… Защо не ми даде повече време?…
— Ако ти бях казал по-рано, нямаше да издържиш цялата нощ, или щеше да съобщиш на някого. Единственото време, което ни остава, е до зазоряване, и дори по-малко, ако не успееш да спреш атаката. Но ако успееш да ги накараш да отворят вратите на лагерите… заеми се със задачата!
Шрьодер опря лице в решетката.
— Флин… моля те… чуй ме…
Флин го прекъсна:
— Да, знам, че ако излезем оттук живи, те ще ни преброят и ще се чудят къде са всички огнехвъргачки… Е, ти ще изпиташ неудобство, ала в любовта и войната всичко е честно; на война като на война и прочие, и прочие. Не мисли чак дотам в бъдещето и не бъди егоист!
Шрьодер поклати глава и избъбри нещо несвързано. Флин успя да различи само думата „затвор“. Той го успокои:
— Дъщеря ти ще идва да те посещава през уикендите — и добави: — Дори аз ще те посещавам.
Шрьодер го погледна и в гърлото му заклокочи задавен звук. Флин продължи:
— Съжалявам, беше подло. — Той замълча. — Виж, ако това има някакво значение за теб, чувствам се разкаян, че трябваше да прибягна до този метод. Но нещата не вървяха добре, а аз знаех, че ти ще ни помогнеш, на нас и на Тери, ако разбереш в каква беда се намира. — Гласът му стана строг: — Тя наистина трябва по-добре да подбира партньорите си. Децата причиняват такива тревоги на родителите си, особено ако те са част от висшия обществен ешелон… секс, наркотици, бунтарски убеждения…
Шрьодер клатеше глава.
— Не… не може да сте я отвлекли. Блъфираш.
— За момента се намира в безопасност. Дан, така се казва приятелят й, е добър и съобразителен, може да е и сносен любовник. Такава е съдбата на някои войници, да поемат по-леката част, докато другите се бият и умират. Жребий, както се казва. И все пак не ми се ще да съм на мястото на Дан, когато получи заповед да пусне куршум в тила й. Без да прострелва коленете й. Тя е невинна и ще умре бързо, без да разбере какво става. Разбрахме се какво ще направиш, нали?
Шрьодер отсече:
— Няма да го направя.
— Както искаш — обърна се и започна да се качва. Викна към Шрьодер: — След около минута моите хора ще изстрелят ракета от кулата на камбанарията, онези отвън ще позвънят на Дан и… това, страхувам се, ще бъде краят на Тери Шрьодер.
Той продължи да се качва.
— Чакай! Слушай, може някак си да се разберем. Постой! Не си тръгвай!
Флин се обърна бавно.
— Боя се, че не подлежи на преговори, капитане. — Той замълча, после каза: — Не е много удобно, когато си въвлечен лично, нали? Някога идвало ли ти е на ум, че всеки мъж или жена, с които си преговарял, или за които си преговарял, са били въвлечени лично. Нямам намерение да говоря за миналите ти успехи. Тогава си имал работа с престъпници и те вероятно са заслужавали нечестните сделки, които си правил с тях. Но ти и аз се нуждаем от по-добра сделка. Нашите съдби са преплетени, нашата цел е една и съща, нали? Да или не, капитане? Решавай бързо!
Шрьодер кимна, Флин тръгна надолу по стълбите.
— Добро решение — дойде до вратата и подаде ръката си през решетките.
Шрьодер я погледна, поклати глава отрицателно.
— Никога.
Флин отдръпна ръката си.
— Добре тогава… добре…
Шрьодер попита:
— Сега мога ли да вървя?
— Да… О, още нещо. Твърде е възможно да се провалиш, даже и ако използваш номера с огнехвъргачките и заплашиш с публични изявления… Така че трябва да планираме какво ще правим в случай на провал.
Лицето на Шрьодер показа, че ясно разбира какво наближава. Гласът на Флин прозвуча твърдо и делово.
— Ако Белини атакува, въпреки всичко, което сториш, за да го спреш, тогава ще ти предложа друг начин да спасиш живота на Тери.