С разочарован поглед кметът постави ръка на рамото му, за да го възпре.
— Джо… Джо, ти ли говориш тези неща?
— Точно аз, по дяволите!
Губернатор Дойл погледна Лоугън, който видимо изпитваше неудобство.
— Полковник? Ти какво мислиш? Полковник Лоугън застана мирно:
— О… Ами… убеден съм, че без забавяне трябва да осъществим нападе… спасителна операция.
Губернаторът засия.
— Обаче — продължи Лоугън, — тактическият план не е солиден. Онова, което ни карате да направим, е все едно… да стреляме по плъхове в шкаф с порцелан, без да счупим порцелана… и шкафа…
Губернаторът се облещи срещу него. Гъстите му вежди се извиха на дъги като катеричи опашки.
— От войниците често се иска да направят невъзможното, и то да го направят добре. Дълг на Националната гвардия е не само да участва в паради и празненства.
— Не, сър… Да, сър.
— Могат ли ирландските воини да поемат своя дял от операцията?
— Разбира се.
Губернаторът силно го тупна по рамото.
— Юнак!
Кметът се обърна към Лангли.
— Инспекторе, вие ще трябва да осигурите досиетата, от които се нуждаем.
Лангли се поколеба. Робърта Шпигел прикова очи в него.
— Не по-късно от дванайсет на обед, инспекторе.
Лангли я погледна.
— Разбира се, защо не. Ще седна да сътворя нещо с един дискретен полицейски психолог, доктор Корман, и ще се получат такива психопрофили на фенианите, от които даже Джон Хики ще напълни гащите.
Майор Мартин се обади:
— Може ли да предложа, инспекторе, да покажете връзката между смъртта на онзи информатор, мисля че се казваше Фъргюсън, и фенианите? Така ще се изчисти и тази работа.
Лангли погледна Мартин и разбра. Кимна с глава. Клайн погледна Белини.
— Е, Джо… В отбора ли си?
Белини изглеждаше притеснен.
— Да, но…
— Джо, можеш ли да кажеш честно, че си убеден, че тези терористи няма да застрелят кардинала и останалите, и после да вдигнат катедралата във въздуха?
— Не, но…
— Убеден ли си, че твоите хора не могат да проведат успешна спасителна операция?
— Не съм казал такова нещо, Ваша чест. Просто няма да подпиша нищо. Откога хората трябва да подписват такива неща?
Кметът потупа леко рамото му.
— Трябва ли да назнача някой друг, който да поведе хората ти срещу терористите в една спасителна операция, Джо? Или да накарам полковник Лоугън да осъществи цялата операция?
В мозъка на Белини се сблъскаха противоречиви мисли, една от друга по-мрачни. Шпигел се сопна:
— Да или не, капитане? Става късно, а проклетото слънце ще изгрее в шест часа и три минути.
Белини я погледна и изопна снага.
— Аз ще поведа атаката. Ако получа плановете, тогава ще реша дали ще подписвам нещо.
Кметът Клайн изпусна дълбока въздишка.
— Е, това е. — Той погледна Лангли. — Ти, разбира се, ще обмислиш отново дали да подадеш оставката си.
Лангли каза:
— Всъщност, надявах се да стана главен инспектор.
Клайн бързо кимна.
— Разбира се. След това ще има повишения за всички.
Лангли запали цигара и забеляза, че ръцете му треперят. Беше убеден, Клайн и Дойл бяха прави в решението си да щурмуват катедралата. Но с непогрешимите инстинкти на политици, го правеха с неправилни мотиви, по неправилен начин и подхождаха с гнусни и хлъзгави средства: Но какво от това? Половината от правилните неща на този свят се правеха точно по този начин.
Кметът Клайн вече се усмихваше. Обърна се към Шрьодер:
— Берт, сега трябва да ни осигуриш малко време. Продължавай да говориш с тях! Вършиш чудесна работа, Берт. И ние високо ценим това… Капитане? — Той се усмихна на Шрьодер така, както се усмихваше учител на хванат в разсеяност ученик. — Берт?
Очите на Шрьодер се спряха върху Клайн, но не отговори нищо. Кметът го погледна с нарастваща тревога.
— Сега, Берт, искам от теб писмено изявление, че твоето професионално мнение, базирано на дългогодишния ти опит в преговори за заложници, е да се преустановят преговорите. Разбираш ли?
Шрьодер огледа стаята и издаде нечленоразделен звук. Кметът изглеждаше притеснен, ала продължи:
— Трябва да посочиш, когато си видял Флин, той е поставил нови искания, напълно безумни. Нали? Напиши го колкото може по-скоро. — Той се обърна към останалите. — Всички вие…
— Няма да го направя!
Всички в стаята погледнаха Шрьодер. Клайн изглеждаше неспособен да повярва.