— Какво? Какво каза?
Робърта Шпигел се изправи бързо и при това движение люлеещият се стол се плъзна към губернатор Дойл. Той го бутна настрана и се доближи до Шрьодер.
— Това ще бъде истината. А ти досега не си постигнал нищо.
Шрьодер стана и се подпря на бюрото.
— Слушах всички ви. Всички сте полудели.
Шпигел се обърна към Лангли:
— Доведи преговарящия, който го дублира.
Шрьодер изкрещя:
— Не! Никой не може да говори с Флин, освен мен… Той няма да разговаря с никой друг… Ще видите, че няма да разговаря. Сега ще му се обадя.
Посегна към телефона, но Лангли го дръпна. Шрьодер рухна на стола си. Кметът Клайн изглеждаше втрещен. Опита се да каже нещо, но от устата му не излезе нито дума.
Шпигел заобиколи бюрото и се надвеси над Шрьодер. Гласът й беше тих и спокоен.
— Капитане, между този момент и времето, когато Белини е готов да нападне, ти ще приготвиш изявление, с което обясняваш решението си. Ако не го направиш, ще се погрижа да бъдеш осъден за неизпълнение на служебните си задължения, да бъдеш уволнен и да загубиш пенсията си. Ще свършиш като охрана в някоя банка в Дъбюк, ако си достатъчно късметлия да се сдобиеш с разрешение за носене на оръжие. Хайде сега да обсъдим всичко, като интелигентни хора.
Шрьодер се изправи и пое дълбоко дъх. Гласът му отново си беше възвърнал тона и спокойствието на професионалния преговарящ.
— Да, нека да го направим. Съжалявам, че за миг избухнах. Нека да обсъдим което Брайън Флин ми каза в действителност, а не това, което на вас ви се ще да е казал. — Той погледна Белини и Лоугън. — Изглежда онези четирийсет и пет порции не са били за заблуда, имаше достатъчно хора, за да ги изядат. Видях ги. А огнехвъргачките… Нека ви разкажа за огнехвъргачките… — запали пура с треперещите си ръце и продължи хладно и отмерено, обаче всички усещаха скритото подводно течение на тревогата в гласа му. Накрая заключи: — Флин е събрал най-голямата и най-добре обучена въоръжена военна сила от бунтовници, която тази страна е виждала от Гражданската война насам. Твърде късно е да направим каквото и да е, освен да се обадим във Вашингтон и да кажем, че доколкото зависи от нас, ние сме готови да капитулираме…
Глава 52
Лангли намери Бърк проснат на едно легло в една от спалните в енорийския дом.
— Решили са да щурмуват катедралата.
Бърк се изправи бързо. Гласът на Лангли прозвуча развълнувано.
— Скоро. Преди папския призив. Преди камбаните да бият и монсеньор Даунс да е върнал разсъдъка си.
— По-бавно.
— Шрьодер разговаря с Флин до вратата. Съобщи, че е видял четирийсет-петдесет въоръжени фениани…
— Петдесет?
— Но не ги е видял. Знам, че не ги е видял.
— Чакай малко. Върни се по-назад!
Лангли се заразхожда из стаята:
— Вашингтон напусна потъващия кораб. Клайн и Дойл надушват пиршество. Разбираш ли? Утре те ще бъдат герои, или ще се разхождат в Мексико с тъмни очила и фалшиви носове…
Бърк намери малко аспирин в едно нощно шкафче и сдъвка три таблетки. Лангли седна на един стол.
— Слушай, Шпигел иска да се види с теб — той набързо осведоми Бърк и добави: — Ти ще бъдеш преговарящ, докато решат какво ще правят с Шрьодер.
Бърк се ококори:
— Преговарящ? — Той се изсмя силно. — Гордият Берт, днес трябваше да бъде най-добрата му игра… Той наистина го искаше — Бърк запали угаснал фас. — Значи — издиша той, — ще нападнем…
— Не, ще спасяваме. Сега го наричаме спасителна операция. Трябва да подбираш думите си много внимателно, защото обстановката става все по-мрачна и никой от тях вече не казва какво има предвид. Освен това те лъжат по-добре от нас. Върви, чакат те!
Бърк дори не помръдна.
— А Мартин им е известил, че аз ще им доставя Стилуей.
— Да, в комплект с плановете. То беше новина за мен. А за теб?
— И изобщо не е споменавал Тери О’Нийл?
— Не. Трябваше ли? — Лангли погледна часовника си. — Вече има ли някакво значение?
Бърк се взря през прозореца към Медисън авеню.
— Знаеш ли, Мартин уби Джак Фъргюсън.
Лангли застана зад него:
— Не, фенианите са убили Джак Фъргюсън.
Бърк се обърна.
— Много лъжливи сделки се правят тази нощ.
Лангли поклати глава.
— Дяволски си прав. А Клайн раздава повишения, сякаш са рекламни значки. Върви да си вземеш една. Но трябва да си платиш. — Лангли отново се заразхожда. — Трябва да подпишеш изявление, в което обявяваш, че смяташ стореното от Клайн и Дойл за страхотно.
Разбираш ли? Накарай ги да те произведат в капитан. Аз ще бъда главен инспектор. И напусни разузнаването. Поискай да те изпратят в отдела за разследване на фалшификации на предмети на изкуството. Ще ходиш в Париж, Лондон, Рим. Обещай ми да посещаваш Шрьодер в Дъбюк…