— Чакай малко. — И викна на Шрьодер. — Къде тръгна, шефе?
Шрьодер му хвърли поглед през рамо.
— В ризницата — и излезе.
Белини го изчака да затвори вратата и рече в слушалката:
— Шрьодер тръгна да разиграе за последно топката с Флин.
Клайн въздъхна.
— Добре… Няма да навреди. Докато се върне, ти ще си готов да тръгнеш, освен ако не се върне с нещо солидно, в което не вярвам.
Белини си спомни, че Шрьодер никога досега не беше имал провал.
— Човек никога не знае.
Последва дълго мълчание, накрая кметът попита:
— Вярваш ли в чудеса?
— Никога не съм виждал чудо — на ум си каза: „Освен когато те избраха за втори път“. — Не, никога не съм виждал.
— Аз също.
Белини чу изщракването на слушалката, последвано от сигнал свободно. Вдигна глава към стихналата зала.
— Ставайте! Размърдайте си задниците! Заемете места по постовете. Излизайте бързо!
Берт Шрьодер се изправи срещу Брайън Флин до вратата на ризницата. Заговори с тих и пресеклив глас и непрестанно хвърляше нервни погледи назад към ризницата.
— Планът е сравнително прост, класическа атака… Полковник Лоугън го разработи. Самият той ще разбие предните врати с бронетранспортьор, а полицейските части ще нападнат едновременно с тарани останалите врати… Ще използват пожарникарски стълби, за да нахлуят през прозорците… Всичко ще бъде извършено под прикритието на тъмнината и димна завеса. Всички имат противогази и очила за нощно виждане. Електричеството ще бъде прекъснато в момента, в който ударят вратите.
Флин почувства кръвта да нахлува във вените му.
— Сълзотворен газ… Шрьодер кимна.
— Същият, който използвахте на трибуните. Ще го вкарат през вентилационните отвори. — Той даде детайлно описание на координацията между хеликоптери, снайперисти по покривите, пожарникари и сапьори. Накрая добави: — Стълбището на ризницата — погледна надолу, сякаш едва сега осъзна, че се намира на въпросното място, — оттук ще нападнат с триони за рязане на метал. Белини и аз ще бъдем с този взвод… Ние ще тръгнем за заложниците, ако те са в светилището…
Поклати глава, сякаш още не можеше да осъзнае факта, че именно той казва тези неща.
— Заложниците — отвърна Флин, — ще са мъртви. А къде ще бъде Бърк?
Шрьодер тръсна глава и се опита да продължи, но чу само заекването си. След известно колебание извади сноп листи от джоба си и го мушна през пръчките. Флин ги пъхна под ризата си, докато очите му шареха непрестанно към коридорите.
— Значи известният капитан Шрьодер не може да стори нищо, за да спре атаката?
Шрьодер наведе глава.
— Никога не съм могъл… Не ти ли беше ясно?
Флин каза враждебно:
— Защото те слушах цяла нощ, Шрьодер, и мисля, че донякъде повярвах на проклетите ти лъжи!
Шрьодер бе решен да спаси нещо от себе си при поражението и унижението, което чувстваше в този последен сблъсък.
— Не ме обвинявай! Ти знаеше, че лъжа. Знаеше го.
Флин го погледна гневно, после леко кимна:
— Да, знаех го — той помисли малко: — Знам също, че най-после казваш истината. Сигурно не ти е леко. Е, аз мога да ги спра при вратите… Ако, както казваш, не са открили тайни ходове и не са намерили архитекта… — внезапно погледна Шрьодер. — Не са го намерили, нали?
Шрьодер поклати глава. Надигна се към Флин и заговори бързо:
— Откажи се. Ще ти осигуря полицейски ескорт до летището. Знам, че мога да го направя. Те всъщност искат точно това… искат ти да излезеш оттук.
Флин сякаш се замисли за малко, но после поклати глава. Шрьодер настоя.
— Флин, слушай, те ще те ударят здраво. Ще ви избият. Не разбираш ли? Спри да се самозалъгваш. Кажи, че си доволен от това, което ти предлагат…
— Ако ме задоволяваше по-малко, щях да поискам по-малко. Престани с тези преговори. Боже, човек не може да те спре. Сега пък говориш за самозалъгване.
Шрьодер доближи лице до решетката.
— Добре. Направих всичко, което можах. Сега освободи…
Флин го сряза:
— Ако информацията ти е вярна, ще изпратя сигнал да освободят дъщеря ти.
Шрьодер се вкопчи в пръчките.
— Какъв сигнал? Кога? Телефоните ще бъдат прекъснати… Кулите ще бъдат обстрелвани от снайперисти. Ами ако… Ако умреш? По дяволите, аз ти дадох плана…
без да му обръща внимание Флин продължи:
— Но ако си ме излъгал дори само за една малка подробност, или променят плана и ти не ме предупредиш навреме…
Главата на Шрьодер се тресеше истерично:
— Не, не. Това не може да се приеме. Ти няма да останеш жив.
Флин се обърна и тръгна нагоре.
Шрьодер извади пистолета си и го притисна до гърдите си. Той трепереше в ръката му. Цевта сочеше в гърба на Флин, обаче ръката му така се тресеше, че той едва не го изпусна, Флин зави зад ъгъла и изчезна.