Изтече цяла минута преди Шрьодер да прибере пистолета си. После се обърна и тръгна назад към страничния коридор. Мина край мъже с мрачни лица, наредени покрай стените, преметнали пушки. Намери една тоалетна, влезе в нея и повърна.
Глава 53
Бърк беше сам в малката стая до залата за пресконференции. Той навлече бронираната жилетка върху пуловера и, след като забоде зелен карамфил в една от кожените гайки на патрондаша, тръгна към вратата.
Тя внезапно се отвори и пред него се изправи майор Мартин.
— Здрасти, Бърк. Така ли ходи облечен вече цял Ню Йорк? — той извика към коридора и се появиха двама патрулиращи полицаи, които водеха между себе си цивилен мъж. Мартин се усмихна. — Мога ли да ти представя Гордън Стилуей, американски университет по архитектура? Господин Стилуей, това е Патрик Бърк, световно известно ченге от тайните служби.
Високият изправен старец пристъпи напред в стаята. Изглеждаше леко объркан, но иначе се държеше с достойнство. В лявата си ръка държеше чанта за документи, от която се подаваха четири хартиени ролки. Бърк направи знак на полицаите, че са свободни, и се обърна към Мартин:
— Късно е.
— Така ли? — Мартин погледна часовника си. — Имаш цели петнайсет минути да предупредиш Белини. Времето, както знаеш, е относително. Ако ядеш стриди, петнайсет минути минават доста бързо, но ако висиш завързан за левия си тестис, те направо се влачат — той се засмя на собствената си шега. — Белини виси завързан за тестисите. Ти ще го отвържеш. После отново ще го закачиш, след като е разговарял с господин Стилуей. — Мартин влезе по-навътре в стаята и отиде съвсем близо до Бърк. — Господин Стилуей е бил отвлечен от апартамента си от неизвестни лица и държан в празен тавански апартамент недалече от тук. Действайки въз основа на сведенията, получени от анонимен информатор, аз отидох в Седми участък и ето ти сега, Гордън Стилуей. Господин Стилуей, няма ли да седнете?
Гордън Стилуей остана прав и местеше погледа си от единия на другия. След малко рече:
— Това е ужасна трагедия… но не съм съвсем наясно какво се очаква от мен…
Мартин го прекъсна:
— Вие, сър, ще дадете на полицията информацията, която им е нужна, за да проникнат в катедралата и да нападнат терористите в гръб.
Стилуей го погледна.
— За какво говорите? Искате да кажете, че имат намерение да нападнат? Не мога да се съглася.
Мартин постави ръката си на рамото му.
— Боя се, че пристигнахте малко късно, сър. Нападението вече не подлежи на обсъждане. Или ще помогнете на полицията, или те ще влязат през вратите и прозорците, ще нанесат огромни щети и ще загинат много хора. След което терористите ще запалят катедралата и ще я взривят.
Очите на Стилуей се разшириха от ужас и той се остави на Мартин да го поведе към един стол. Мартин се обърна към Бърк:
— Не е зле да побързаш.
Бърк се приближи към него:
— Защо го направи толкова късно?
Мартин отстъпи крачка назад.
— Съжалявам, трябваше да изчакам капитан Шрьодер да предаде плановете за нападението на Флин, което той прави точно в този момент.
Бърк кимна. Атаката на Белини трябваше да бъде отменена, каквото и друго да се случеше. Един нов план, основан на информацията от Стилуей, ако имаше такава, щеше да отсрочи атаката толкова близо до шест часа, че тя също при всички положения щеше да завърши с бедствие. Мартин бе доставил Стилуей и заради това Вашингтон щеше да му дължи голяма услуга. Той го погледна:
— Майоре, бих желал да съм първият, който ще ти изкаже благодарност за оказаната помощ.
Мартин се усмихна.
— Вече възприемаш правилния дух. Цяла нощ беше толкова тъп, Бърк, обаче ако се навърташ покрай мен, обещавам ти, че ще излезеш от тази работа като герой.
Бърк се обърна към Стилуей:
— Има ли скрити пътища за достъп до тази катедрала, които могат да дадат на полицията тактическо преимущество?
Стилуей стоеше неподвижен и размишляваше за събитията, които бяха започнали с един слънчев ден на парада, продължиха с отвличането и спасяването му и завършваха в тази стая от подземието с двама мъже, които очевидно не бяха съвсем наред. Той отговори:
— Нямам представа какво имате предвид под „тактическо преимущество“. — Гласът му стана раздразнен. — Аз съм архитект.
Мартин погледна отново часовника си.
— Е, добре. Аз изпълних своята част. — Отвори вратата. — Сега побързай! Обеща на Белини да си с него, а обещанието е красиво и свято нещо. И… о, да, по-късно, ако си жив, ще станеш свидетел на още една загадка, която ще се разкрие в тази катедрала. Много е интересна. — Той излезе и тръшна вратата.