Стилуей погледна уморено Бърк.
— Кой е той? Кой си ти?
— А ти кой си? Ти Гордън Стилуей ли си, или си някоя от малките шегички на майор Мартин?
Стилуей не отговори.
Бърк извади една от ролките с планове, разви я и се взря в чертежа. Хвърли скицата на масата и погледна часовника си.
— Елате с мен, господин Стилуей. Да видим дали си е заслужавало да ви чакаме.
Шрьодер влезе в залата за пресконференции и бързо отиде до телефона.
— Тук е Шрьодер. Свържете ме с Клайн.
Гласът на кмета звучеше неемоционално:
— Да, капитане, имахте ли късмет?
Шрьодер огледа почти празната стая. Пушките и бронираните жилетки бяха изчезнали, празни кутии от патрони и гранати бяха натрупани в един ъгъл. На дъската някой беше надраскал:
КРАЕН РЕЗУЛТАТ:
ХРИСТИЯНИ И ЕВРЕИ ...........................
ЕЗИЧНИЦИ И АТЕИСТИ ...........................
Клайн прояви нетърпение:
— Е?
Шрьодер се облегна на масата и потисна напъна да повърне.
— Не… никаква отсрочка… никакъв компромис. Слушайте…
Клайн се вбеси:
— Цяла нощ всички ти повтаряме това! Шрьодер пое дълбоко дъх и притисна стомаха си с ръка. Клайн продължаваше да говори, но той не чуваше нищо. Много бавно започна да възприема детайли от всичко, което го заобикаляше. От другата страна на масата със скръстени ръце седеше Белини. На другия край на стаята стоеше Бърк с двама полицаи с черни маски. Близо до тях видя седнал някакъв старец в цивилно облекло.
Кметът продължаваше:
— Капитане, до този момент ти беше герой и в рамките на един час може да се превърнеш в главен говорител на полицейското управление.
Шрьодер гледаше изцапаното с черна камуфлажна боя лице на Белини и му се стори, че той го гледа с неприкрита омраза, сякаш знаеше. Но реши, че всичко е от нелепата боя.
Клайн продължаваше да говори:
— И няма да говориш с журналистите, докато не бъде даден и последният изстрел. И какъв е този слух, който се носи, че си щял да тръгваш с Белини?
Шрьодер отговори:
— Аз… трябва да го направя. То е най-малкото, което мога да направя…
— Ти да не си се побъркал? Какво ти става? Звучиш сякаш… сякаш си пиян.
Шрьодер усети, че е приковал поглед в стареца, който, чак сега забеляза, изучаваше дълъг лист хартия. Очите му отново обходиха мълчаливите мъже и се спряха върху Бърк, който изглеждаше… почти тъжен. Всички изглеждаха, сякаш някой току-що е починал. Нещо не беше наред.
— Пиян ли си?
— Не…
— Стегни се, Шрьодер! Скоро ще те дават по телевизията.
— Какво?
— Телевизията забрави ли, червената лампичка, голямата камера… Сега излизай от тази катедрала и идвай колкото може по-бързо.
Шрьодер чу как телефонът замлъкна и погледна слушалката. После я пусна на масата. Протегна напред ръка и посочи стареца.
— Кой е този?
Всички в стаята стояха мълчаливи. После се обади Бърк:
— Знаеш кой е, Берт. Ще променим плановете за нападението.
Шрьодер се обърна бързо към Белини и промърмори неразбрано:
— Не… Не! Ти…
Белини хвърли поглед на Бърк и кимна. Той се обърна към Шрьодер:
— Не мога да повярвам, че си го направил. — Тръгна към Шрьодер, който започна да отстъпва настрани към вратата. — Къде отиваш, приятел? Да информираш другарчето си? Мръсен педераст!
Главата на Шрьодер се въртеше неконтролирано. Белини отиде още по-близо до него:
— Нещо не те чувам, лайняр! Медното ти гласче е заприличало на вода, пусната в клозет.
Бърк извика:
— Джо, без грубости! Просто му вземи оръжието.
Той се приближи до двамата мъже. Двамата маскирани полицаи хванаха пушките-помпи. Макар да не разбираха съвсем ясно какво става, бяха готови да стрелят, ако Шрьодер направеше движение към пистолета си. Гордън Стилуей вдигна глава от плановете си. Шрьодер най-после намери гласа си:
— Не… слушайте… трябва да говоря с… Флин… защото… нали разбирате… трябва да опитам едно последно нещо…
Белини протегна ръка:
— Дай ми пистолета си! С лявата ръка, закачен на кутрето, леко и без излишни движения, и никой няма да пострада.
Шрьодер се поколеба, после бавно бръкна в джоба и внимателно извади пистолета, закачен на сгънатия му пръст.
— Белини, слушай, какво става тук? Защо… Белини се протегна за пистолета с лявата си ръка и замахна с дясната, нанасяйки свиреп удар в челюстта му. Шрьодер политна назад към вратата и се свлече на пода. Бърк рече:
— Не беше нужно да го правиш.
Белини отпусна ръка и се обърна към него:
— Прав си. Трябваше да му откъсна топките и да му ги натикам в устата — той погледна Шрьодер. — Опита се да ме убиеш, нали?