Бърк видя, че се готви да продължи боя.
— Няма нищо общо с теб, Белини. Просто се успокой — той застана зад него и постави ръката си на рамото му. — Хайде, имаш да вършиш много работа.
Белини направи знак на двамата полицаи.
— Сложете белезници на тоя педераст и го заврете в някой килер. — той се обърна към Бърк: — Мислиш, че съм глупак, нали? Мислиш, че не знам как всички ще прикривате този шибаняк, веднага щом се оправи цялата лайняна история и до утре отново ще се превърне в златното момче на кмета. — обърна се да види как двамата полицаи влачеха Шрьодер навън. — Намерете някое място с плъхове и хлебарки.
Той седна и се опита да успокой треперенето на ръцете си, като запали цигара. Бърк застана до него.
— Животът не е справедлив, нали? Но този път някой ни подава ръка. Флин мисли, че ще направиш едно нещо, а ти ще направиш друго. Така че в крайна сметка не е толкова зле, а?
Белини кимна вкиснато и погледна Стилуей.
— Да, може и да си прав — потри кокалчетата на ръката си и няколко пъти сви и разпусна пръстите си.
— Заболя ме… но пък така се накефих. — той неочаквано се засмя. — Бърк, наведи се. Искаш ли да научиш една тайна? От пет години си търся повод да направя това. — Той вдигна очи към тавана. — Благодаря ти, Боже.
Залата започна да се пълни със свободни командири, извикани спешно от постовете си. Белини ги огледа. Най-лошото чувство на този свят, каза си той, беше да се приготвиш психически за битка и тя да се отложи. Взводните командири бяха в мрачно настроение. Белини погледна Бърк.
— Най-добре е да повикаш Негова Шибана Чест да дойде да обясни. Ако искаш, можеш да спасиш задника на Шрьодер, но даже и да не го направиш, то няма никакво значение за Клайн, защото все пак ще го повишат и превърнат в национален герой.
Бърк свали бронираната жилетка и пуловера.
— Трябва да се срещна с Флин и да изляза със солидна причина защо Шрьодер не поддържа връзка с него.
Белини отиде до средата на дългата маса и пое дълбоко въздух. Огледа дванайсетте взводни командири и се обърна към тях:
— Момчета, имам една добра и една лоша новина. Работата е там, че не знам коя е добрата и коя лошата.
— Никой не се засмя и той продължи: — Преди да ви кажа защо е отложена атаката, искам да знаете нещо. Хората в катедралата са отчаяни мъже и жени… партизани… това е битка… Война… и целта не е да ги арестувате с цената на собствения си живот…
Един от взводните командири попита високо:
— Искаш да кажеш, първо да стреляме и после да питаме, нали?
Белини си спомни военния израз за това:
— Избийте ги до крак!
Глава 54
Отец Мърфи спря на площадката пред криптата с дълъг червен епитрахил на врата, Франк Галахър коленичи пред него и се изповяда набързо с нисък треперещ глас. Флин, който чакаше току до вратата на криптата, му викна:
— Достатъчно, Франк!
Галахър кимна на свещеника, изправи се и влезе в криптата, Флин му подаде лист хартия:
— Ето част от плана на атаката, който се отнася до входа през ризницата. — набързо даде разяснения, после добави: — Можеш да се прикриваш в криптата, докато обстрелваш вратата.
Докато Флин говореше, Галахър беше заковал поглед върху кафеникавата кръв, която бе текла обилно от устата на Педар Фицджералд. Отец Мърфи стоеше в средата на кървавата локва, очевидно без да го осъзнава и Галахър искаше да помоли свещеника да се помести, но Флин беше стиснал ръката му.
— Късмет, Франк. И не забравяй, Дъблин, седемнайсети март, догодина.
Галахър промърмори нещо неразбрано и кимна с отчаяна решимост. Флин излезе от криптата и хвана ръката на Мърфи. Поведе го нагоре по стълбите, през светилището и надолу по страничните стълби към покритата вътрешна галерия. Отец Мърфи се отскубна и свърна към долния орган. Джон Хики седеше и говореше по полевия телефон. Покритото тяло на Педар Фицджералд лежеше в краката му. Свещеникът се наведе и повдигна завивката от Главата на Педар. Помаза челото му, изправи се и погледна Хики, който остави слушалката.
— Успя да промъкнеш това нещо, нали? Е, къде е сега душата на Педар? — рече Хики.
Отец Мърфи продължаваше да го гледа неподвижно.
— А сега, като добър свещеник, ще ме накараш да се изповядам, макар да си сигурен, че ще откажа. Ами ако се изповядам наистина? Ще ми бъде ли опростен целият минал живот, всеки грях, светотатство и богохулство, които можеш да си представиш? Ще получа ли небесното царство? — продължи Хики.
Мърфи започна:
— Да, но трябва да се разкаеш. Хики удари с длан върху органа.
— Знаех си, че има уловка!
Флин хвана ръката на Мърфи и го дръпна настрани. Минаха покрай изповедалнята и Флин погледна малкия бял бутон.