— Много умно, отче. Признавам ти — хвърли поглед назад към Хики. — Не знам какви съобщения сте изпращали ти, Морийн или Хики, но можеш да си сигурен, че никой от вас не е постигнал нищо, освен да увеличи объркването отвън.
Отец Мърфи отговори:
— И все пак така се чувствам по-добре.
Флин се засмя и отново тръгна. Мърфи го последва, а Флин продължи да говори:
— По-добре се чувстваш, така ли? Божичко, какво голямо его имаш, отче — спря на пътеката в нефа между двете южни галерии. Обърна се към галерията, по която току-що бяха минали и викна нагоре към Иймън Феръл: — Знам, че си вярващ, Иймън, обаче отец Мърфи не може да лети, затова ще пропуснеш тази изповед.
Феръл изглеждаше, сякаш това бе единствената изповед, която не искаше да пропусне. Отец Мърфи викна към него:
— Разкайваш ли се за греховете си? Феръл кимна:
— Да, отче.
Мърфи продължи:
— Покай се за греховете си и душата ти ще бъде спасена. Не прави повече нищо, което да го промени.
Флин се ядоса.
— Ако се опиташ да го направиш пак, няма да си жив, да чуеш друга изповед.
Мърфи се отдръпна настрани и Флин описа предстоящата атака на Феръл. Накрая добави:
— Ако ги спрем, в зори синът ти ще бъде свободен. Успех.
Той тръгна към нефа. Свещеникът прикова поглед в двете сивокафяви мини, закрепени за вратите, и други четири, поставени през определени разстояния на пода. От тях във всички посоки бяха опънати жици.
— Нали разбираш? — каза Флин с небрежен тон. — Когато разбият вратите, тези две мини ще избухнат едновременно, последвани от останалите четири, през интервали от петнайсет секунди. Така ще произведат, тъй да се каже, шрапнелна завеса с продължителност една минута. Всеки вход на катедралата ще бъде задръстен с гърчещи се тела. А виковете… почакай, докато чуеш виковете… Няма да повярваш, че хората са способни да издават такива звуци. Божичко, от това кръвта се смразява, отче, а пикнята ти се превръща в лед.
Мърфи продължи да се взира в мините, Флин направи широк жест над главата си.
— Погледни тези високи огневи гнезда… Как, по дяволите, се надяват да успеят?
Той поведе свещеника към малката врата в ъгъла на нефа и с жест го покани да мине първи. Продължиха безмълвно нагоре по спираловидното стълбище и излязоха в дългата галерия, пет нива над пода на катедралата.
До вратата стоеше Аби Боулънд, с автоматична пушка М-16 в ръце. Беше намерила някакъв комбинезон в един дрешник на работниците по поддръжката и го бе навлякла върху клакьорската си униформа. Флин обгърна с ръка раменете й и я дръпна настрани от свещеника, за да разясни подробностите за предстоящата атака и нейните задължения. Погледна през нефа към Джордж Съливан, който ги гледаше. Свали ръката си от раменете й и каза:
— Ако не успеем да ги спрем… и ако решиш, че с убиването на повече от тях няма да постигнеш нищо, тогава се качи в кулата с камбанарията… не се опитвай да прекосиш балкона на хора, за да стигнеш до Джордж… Стой настрана от Лиъри и Мегън. Разбра ли?
Очите й се стрелнаха към балкона и тя кимна, Флин продължи:
— Ще е нужно време, за да се срути таванът, а бомбите няма да разрушат кулите. Те ще са единственото, което ще остане. Джордж ще е в безопасност в южната кула.
— С Джордж разбрахме, че няма да се видим повече после.
Тя погледна Съливан, който продължаваше да ги наблюдава.
— Желая ти успех.
Флин тръгна към коридора за кулата и я остави с отец Мърфи. След няколко минути Мърфи се върна, Флин погледна часовника си.
— Не разполагаме с много време, затова карай по-накратко.
— Откъде знаеш с колко време разполагаш? Трябва ли да разбирам, че са ти известни подробностите за атаката?
Той погледна снопа навита на руло хартия в ръката на Флин. Флин го потупа по рамото с книжната ролка.
— Както знаеш, всеки човек си има цена и макар то често да изглежда подло и жалко, дали някой някога се е замислял, че Юда Искариотски може наистина да се е нуждаел от онези сребърници?
Засмя се и посочи спираловидната стълба. Изкачиха още три нива в кулата, докато стигнаха онова, което минаваше покрай тавана. Флин отвори голяма дървена врата и двамата стъпиха върху мостика. Мърфи се огледа втренчено в слабо осветеното пространство, после отиде до купчина нацепено дърво и свещи. Обърна се назад, погледна Флин в очите и разбра, че няма нищо за казване.
Джийн Кеърни и Артър Нолти излязоха от сенките и приближиха прегърнати по един мостик. Изразът на лицата им показваше, че смятат за злокобно появяването на Флин и свещеника. Спряха на известно разстояние от двамата мъже. Мълчаха и ги гледаха, и само бяла пара излизаше от устите им. Приличаха на две изгубени души, на които бе забранено да прекрачат небесния праг без покана. Флин започна: