— Ние няма да ти позволим да капитулираш. Няма да има компромиси.
Флин каза остро:
— Не изпитвам нужда, който и да е от вас да ми обяснява моя дълг и моята съдба.
Лиъри попита:
— Кога ще нападнат? Как ще нападнат?
Флин обясни за пореден път:
— Може да се окаже най-богатата ти реколта.
— Дълго след като всички сте мъртви, аз ще продължавам да стрелям.
Флин се взря в тъмните очи, нетрепващи като маската около тях.
— И после какво?
Лиъри не отговори.
— Трудно ми е да повярвам, господин Лиъри, че си готов да умреш заедно с нас.
Мегън отговори:
— Той е също толкова всеотдаен, колкото нас. Ако трябва да умрем, ще умрем заедно.
Флин беше на друго мнение. За миг почувства спонтанно желание да я предупреди, ала не знаеше за какво точно да я предупреди, пък и вече нямаше никакво значение. каза само:
— Сбогом, Мегън, и късмет!
Тя се върна назад до скамейките и застана до Лиъри. Мърфи не отделяше поглед от двете облечени в раса фигури. На свой ред и те го гледаха. Той подозираше, че щяха да вземат живота му от своето орлово гнездо със същата липса на колебание, с която човек смачкваше насекомо. И все пак…
— Длъжен съм да ги попитам…
— Хайде, давай. Направи се отново на глупак.
Мърфи се завъртя към него.
— Ти си глупакът, който ги доведе тук.
Мегън и Лиъри сякаш се досетиха за какво спорят. Мегън подвикна подигравателно.
— Качи се тук, отче. Ела да чуеш какви са греховете ни. — Лиъри се изхили, а Мегън продължи: — Няма да ти дават мира нощем и от тях лицето ти ще стане по-червено от кардиналска шапка. Никога не си чувал за грехове като нашите.
Засмя се силно и Флин си даде сметка, че досега не бе чувал смеха й. Хвана свещеника и го повлече без съпротива от негова страна към южната кула. Изкачиха стъпалата и минаха през една врата в дългата югозападна галерия.
До парапета стоеше Джордж Съливан и гледаше надолу към вратата на северния неф. Килтът и туниката му, помисли си Флин, бяха несъвместими с черната автоматична пушка и торбичките с муниции. Извика към него:
— Изслушват се изповеди, Джордж.
Съливан поклати глава, без да ги поглежда и запали цигара. Умът му сякаш блуждаеше някъде другаде, Флин го сръга и посочи празната галерия от другата страна на нефа.
— Ще трябва да покриеш и секторите на Галахър.
— Защо Мегън не отиде там?
Флин не отговори на въпроса му и Съливан не настоя. Флин погледна към Аби Боулънд. Тези лични връзки винаги се бяха оказвали силното място на фенианите — но също и слабото. Съливан също погледна над нефа. Каза почти притеснено:
— Видях, че тя се изповяда… тези проклети наши жени изпитват такова чувство за вина и срам. Чувствам се донякъде предаден…
Флин се пошегува:
— А защо не му разказа своята версия?
Съливан понечи да отговори, после размисли. Флин подаде ръката си и той я стисна здраво.
Флин и отец Мърфи се върнаха заедно в южната кула и изкачиха десетте нива до стаята, където стоеше Рори Дивейн. Лицето му бе намазано с черна боя, а на мършавите му рамене висеше огромна бронирана жилетка. Дивейн ги поздрави дружелюбно, обаче беше ясно, че не му е особено приятна гледката на свещеник с епитрахил. Флин рече:
— По някое време след пет и петнайсет снайперистите ще започнат да бълват куршуми през всичките стени на тази стая.
— Ще стане малко тесничко, а? Флин продължи:
— И все пак трябва да останеш тук, за да отвличаш вниманието на хеликоптерите. Ще стреляш с ракета по бронираната кола.
Дивейн се приближи до един от отворите на запад и погледна надолу, Флин му даде някои разяснения и добави:
— Отец Мърфи се интересува от душата ти.
Дивейн погледна назад към свещеника.
— Изповядах се тази сутрин. Всъщност точно тук, в „Свети Патрик“. Мисля, че се казваше отец Бертеро.
Междувременно не съм сторил нищо, за което да се изповядвам.
Отец Мърфи продума:
— Кажи, че се покайваш, и душата ти ще бъде спасена.
Обърна се и потъна в отвора на стълбата. Флин пое дланта на Дивейн.
— Желая ти късмет. Ще се видим в Дъблин.
— Да, Брайън. В кръчмата „Кабана“ или някое място, близо до задната й стена.
Флин се обърна и се спусна по стълбата при отец Мърфи, който чакаше на долното ниво, и тръгнаха към балкона. Влязоха в кулата на камбанарията и Флин посочи спираловидното стълбище:
— Трябва отново да говоря с Мълинс.
На устата на Мърфи беше да му предложи да използва полевия телефон, ала нещо в държанието на Флин го възпря. Изкачиха се до нивото под първата камбанария, където се намираше Мълинс. Флин огледа огромното помещение. Кулата тук имаше малки млечнобели прозорци, разделени от четири каменни стени. Мълинс беше пробил дупки в някои от стъклата, когато се бе наложило да промени наблюдателния си пост. Флин измъкна триъгълно парче стъкло и го погледна, след което се обърна към Мърфи: