— Доста хора, които гледат по телевизията, са очаровани и огорчени едновременно как ще изглежда това място после.
Мърфи контрира:
— Не искам да чувам повече разкрития. Като свещеник нищо не може да ме шокира и продължавам да вярвам в човечеството.
— Това наистина е чудо. То ми вдъхва страхопочитание…
Мърфи разбра, че говореше искрено.
— Видях как хората ти се грижат един за друг и за теб… Чух някои от техните изповеди… Сред тях има някои неща, които вдъхват надежда.
Флин кимна.
— Ами Хики? Мегън и Лиъри? Ами аз?
— Нека Бог се смили над душите ви.
Флин не отговори. Мърфи рече с равен глас:
— Ако имаш намерение да ме убиваш, направи го бързо.
Лицето на Флин изобрази изненада, после болка.
— Не… Кое те кара да мислиш така?
Мърфи по навик избъбри някакво извинение, но веднага долови, че при дадените обстоятелства беше излишно. Флин протегна ръка и стисна рамото му:
— Слушай, аз спазих обещанието си и ти позволих да обиколиш навсякъде, за да изпълниш дълга си. Сега искам ти да ми обещаеш нещо.
Отец Мърфи го погледна предпазливо. Флин продължи:
— Обещай ми, че след като всичко приключи, ще се погрижиш моите хора да бъдат погребани заедно в „Гласневин“ при ирландските патриоти. Може да извършите католическа церемония, ако това ще ви накара да се почувствате по-добре… знам, че няма да е лесно… Може да са нужни години, за да се убедят онези свини в Дъблин… Те никога не знаят кои са техните герои, преди да са минали поне петдесет години от смъртта им.
Свещеникът гледаше неразбиращо, после заекна:
— Аз… няма да съм жив, за да…
Флин хвана здраво голямата му ръка, сякаш за поздрав, но бързо щракна единия край на белезници около китката му, а другия — за стълбището. Отец Мърфи погледна извитата си китка, после го помоли:
— Откопчай ме. Флин се усмихна леко:
— Ти дори не трябваше да си тук. А сега се опитай да не губиш ума и дума, когато засвирят куршумите. Тази кула би трябвало да остане здрава след експлозията.
Лицето на Мърфи се напълни с кръв и той изкрещя:
— Нямаш право да правиш това! Пусни ме!
Флин не обърна внимание на думите му. Извади пистолет от колана си и се спусна през отвора на стълбата.
— Може да се случи така, че Мегън, Хики… някой да дойде тук за теб. — Постави пистолета на пода. — Убий го. Късмет, отче — и тръгна надолу.
Мърфи се наведе, грабна пистолета със свободната си ръка и го насочи през отвора към главата на Флин.
— Спри!
Флин се усмихна и продължи да слиза:
— Напред за Ирландия, отец Тимъти Мърфи.
Той се засмя силно и смехът му огласи цялата кула.
Мърфи се развика след него:
— Стой! Слушай… трябва да спасиш и другите… Морийн… за Бога, човече, тя те обича…
Флин изчезна в тъмната дупка.
Отец Мърфи хвърли пистолета на пода и задърпа белезниците. После се свлече на колене до отвора в пода. Някъде в града зазвъня църковна камбана, към нея се присъедини друга и скоро се чуваха десетина различни камбанени тембъра да свирят химна „Не се страхувайте“. Той си помисли, че сигурно всички камбани в града, може би и в страната, бият в този момент, и се надяваше, че другите също ги чуват, за да знаят, че не са сами. За първи път, откакто започна всичко, отец Мърфи усети в очите си сълзи.
Глава 55
Брайън Флин слезе от кулата и тръгна по централната пътека. Стъпките му кънтяха в лъскавия мрамор. Изви към покритата вътрешна галерия и се отправи към Джон Хики, който се бе изправил на издигнатата платформа на органа и го гледаше как приближава. Флин бавно изкачи стъпалата и застана с лице срещу него. След известно мълчание Хики рече:
— Часът е 4,59, а ти оставяш отец Мърфи да губи ценно време в опити да спаси вече осъдени души. Поне вече знаят ли какво трябва да правят?
— Шрьодер обади ли се?
— Не. това означава, че или няма нищо ново, или нещо не е наред — Хики извади лулата си и я напълни. — Цяла вечер се притеснявам, че тютюнът ми ще свърши преди живота ми. Наистина се тормозех… Не е хубаво да се налага човек да пести тютюна си преди да умре — той запали клечка и звукът се чу необикновено силно в тишината. Дръпна силно от лулата си и попита: — А къде е свещеникът?
Флин махна неопределено към кулите.
— Той не ни е сторил нищо… Не е нужно да плаща висока цена, че е попаднал на неподходящото място в неподходящ момент.
— Защо не? Нали затова ще умрем всички — Хики изигра внезапно просветление. — А, предполагам, че да си играеш на Господ, означава, че трябва да спасиш един живот срещу всеки десет, които вземеш.