— Искам да говоря с Шрьодер. Изпрати го тук.
— Невъзможно е!
— Искам да говоря с него! Веднага!
Бърк отговори:
— Никой вече не се страхува от твоите заплахи. Най-малко Берт Шрьодер — той въздъхна тежко: — Капитан Шрьодер налапа дулото на пистолета и…
Флин го сграбчи за рамото.
— Лъжеш! Искам да видя тялото му!
Бърк се отскубна и слезе в ризницата, после погледна назад към Флин.
— Не знам какво го е бутнало в пропастта, но съм сигурен, че ти имаш вина за смъртта му. — Спря до отвора на коридора. На по-малко от три фута стоеше маскиран полицай с автоматичен пистолет „Браунинг“. Бърк подаде глава зад ъгъла и погледна към Флин. За миг сякаш се поколеба, после извика: — Сбогом!
Флин кимна.
— Радвам се, че те срещнах.
Глава 56
Белини стоеше изправен до масата за пресконференции, с очи, вперени в четири дълги листа със скици. Завитите им краища бяха притиснати с чаши от кафе, пепелници и железни гилзи от снаряди. Около него се бяха струпали взводните командири. Първите три чертежа показваха подземието, първия, основен етаж и горните нива. Четвъртият представляваше напречен разрез на катедралата. Сега, когато ги гледаше пред себе си, Белини не беше изобщо впечатлен.
Гордън Стилуей седеше пред чертежите и разясняваше подробностите. Белини гледаше с набръчкано чело. Огледа лицата около себе си да види дали по тях е изобразено просветление, но всичко, което прочете зад потта и черната боя по тях, бе нетърпение, изтощение и раздразнение от отлагането.
Вратата се отвори и Бърк влезе в стаята. Белини вдигна очи към него, в които не се виждаше особена благодарност и оптимизъм. Бърк видя Лангли, подпрян на стената в дъното и отиде при него. Застанали един до друг, те гледаха известно време сцената край масата. После Бърк каза, без да отмества поглед от нея:
— По-добре ли се чувстваш?
Лангли отговори хладно:
— Никога не съм се чувствал по-добре през живота си.
— Аз също — той погледна към онова място на пода, където беше паднал Шрьодер. — Как е Берт?
— Дойде лекар на полицията, който го лекува от психическото изтощение — отвърна Лангли.
Бърк кимна. Лангли пропусна няколко секунди.
— Флин повярва ли?
— Следващият му ход може да е да заплаши, че ще убие някой от заложниците, ако не му покажем тялото на Шрьодер… с тил, отнесен от куршум.
Лангли потупа джоба, в който се намираше служебния пистолет на Шрьодер.
— Много е важно Флин да продължи да вярва, че плановете, с които разполага, са тези, които ще използва Белини… — Той посочи леко с глава към взводните командири. — Животът на толкова хора зависи от това…
Бърк смени темата:
— Какво правиш по въпроса с арестуването на Мартин?
Лангли поклати глава:
— Първо, той е изчезнал отново, много го бива. Второ, проверих при онзи шегаджия от Държавния департамент, Шеридан, и се оказа, че Мартин има дипломатически имунитет. Все пак обещаха да обмислят възможността за изгонването му от страната…
— Не искам неговото изгонване. Лангли го погледна.
— Няма значение, защото научих от нашето приятелче от ФБР, че той благополучно се е изгонил сам.
— Заминал ли е?
— Още не, разбира се. Не и преди да е свършило шоуто. Има билет за полет от летище „Кенеди“ до Бермудските острови.
— В колко часа?
Лангли го изгледа продължително.
— Излита в 7,35. Закуска в Саутхемптън. Забрави, Бърк!
— Добре.
Лангли огледа хората около масата в продължение на цяла минута, после каза:
— Щях да забравя. Нашият колега от ЦРУ, Крюгер, подметна, че това е тяхното шоу. Никой не иска ти да си вреш носа там. Разбра ли?
— Няма проблем. Значи отделът за фалшификати на произведения на изкуството?
Лангли кимна:
— Аха, познавам един готин тип там. То е най-голямата синекура, която някой е измислил.
Бърк демонстрира нужното съсредоточено внимание, докато Лангли рисуваше идилична картина на живота в отдела за фалшификати, но умът му бе насочен другаде.
Гордън Стилуей завърши общите разяснения и попита:
— Сега ми кажете отново какво точно ви интересува.
Белини хвърли поглед към часовника на стената — 5,09. Въздъхна:
— Искам да знам как мога да вляза в „Свети Патрик“ без да използвам предния вход.
Гордън Стилуей говореше и отговаряше на въпроси и настроението на взводните командири се промени от песимизъм към предпазлив оптимизъм.
Белини хвърли поглед към хората от групата за обезвреждане на взривни устройства. Техният командир, Уенди Питърсън, беше единствената жена тук. Тя се наведе съвсем близо над чертежите и отметна назад дългата си руса коса. Той видя студените й сини очи да сканират плановете. Взводът за обезвреждане на взривни устройства се състоеше от седемнайсет мъже, една жена и две кучета — Бренди и Сали. Според Белини, всички те, заедно с кучетата бяха луди за връзване.