Лангли каза:
— Ако още не се е притеснил, скоро ще започне.
— Скапан шибаняк! — устата на Белини се изкриви в злобна усмивка, малките му очички се присвиха: — Надявам се да бъде ранен и да умре бавно. Да храчи кръв, пяна и жлъчка, докато…
Лангли вдигна ръка:
— Моля ти се.
Белини се завъртя към Бърк:
— Не мога да повярвам, че Шрьодер му е казал…
Бърк го пресече:
— Не съм казвал такова нещо. Казах, че съм намерил архитекта и трябва да промениш плановете си. Капитан Шрьодер рухна физически. Ясно?
Белини гръмко се разсмя.
— Разбира се, че ще рухне. Нали го треснах в мутрата. Какво друго да направи, да танцува ли? — Изражението му стана сериозно. — Копелето ме предаде. Заради него можеше да умрат стотина души.
Бърк отвърна:
— Ти ще забравиш за Шрьодер, а аз ще забравя онова, което вкара в главите на своите командири, да изтрепят всички в катедралата до крак. Белини остана за момент мълчалив:
— Нападението ще стане по различен начин от онова, което Шрьодер е казал на Флин… Какво ще стане с дъщеря му?
Лангли извади от горния си джоб снимката от досието на Дан Морган и я остави на масата за бридж до тази на Тери О’Нийл, която бе взел от портфейла на Шрьодер.
— Този тип ще я убие — посочи усмихнатото лице на Тери.
Телефонът иззвъня и Белини погледна към него. После се обърна към двамата мъже:
— Това е моето приятелче Мъри Клайн. Да ви е честит! — той вдигна слушалката на вътрешния телефон върху масата за бридж. — Щабът на Гестапо. Джо на телефона.
От другия край се чу заекване, после долетя възбудения глас на кмета:
— Джо, кога ще тръгваш?
Белини почувства разтуптяването на сърцето си при тези думи. След като свърши този ден, се надяваше никога повече да не го чуе.
— Джо?
— Да… Заслужаваше си да чакаме архитекта…
— Добре. Много добре. Кога ще нападнеш?
„Кога ще нападнеш“. Сърцето му заблъска още по-силно. В стомаха му се появи буца лед.
— Около 5,35, там някъде.
— Не можеш ли да го ускориш?
Белини нагло отвърна:
— Не!
— Знаеш, че има хора, които се опитват да спрат тази спасителна операция…
— Политиката не е моя работа.
В слушалката се чу гласът на Робърта Шпигел:
— Добре, забрави за проклетите политици. Бомбите, Белини…
— Наричай ме Джо.
— Оставяш на сапьорския взвод прекалено малко време, за да ги открият и обезвредят, капитане.
— Инспектор!
— Слушай, ти…
— Ти слушай, Шпигел! Защо не тръгнеш да душиш с проклетите кучета, за да им помогнеш да открият бомбите. Бренди, Сали и Рози. Той се обърна към Бърк и Лангли и се усмихна тържествуващо. Лангли се намръщи сякаш от болка. Белини продължи, преди тя да се е опомнила, пък и вече нямаше причина да спира:
— Нямат достатъчно кучета след последния път, когато орязахте бюджета и твоята помощ няма да им бъде излишна. И без това си вреш големия нос навсякъде.
Последва дълго мълчание, после се чу смехът на Шпигел.
— Е, добре, копеле, сега можеш да говориш каквото си искаш, но по-късно…
— Да, по-късно. Бих жертвал лявата си ръка за сигурно бъдеще. Начало на операцията 5,35. Не подлежи на обсъждане…
— Там ли е инспектор Лангли?
— Почакай малко — той покри с ръка микрофона. — Искаш ли да говориш с жената дракон?
Лангли почервеня и се поколеба преди да поеме слушалката от Белини, който тръгна към масата за пресконференции.
— Лангли слуша.
— Знаеш ли къде е Шрьодер? Неговият дубльор не може да го открие.
Лангли отговори:
— Той рухна.
— Рухна?
— Да, нали знаеш, падна, изгуби съзнание…
— О, добре. Напомнете го отново и го докарайте в офисите на център „Рокфелер“. От него се очаква да изиграе ролята си на герой по-късно.
— Мислех, че той е падналият ангел. Тя уточни:
— Не, малко си поизостанал с информацията. Размислихме. Каквото и да стане, сега той е героят. Има отлични връзки с пресата.
— А кой е падналият ангел?
Тя продължи:
— Нали разбираш, вече няма такива неща като победа или поражение, има само проблеми с връзките с обществеността…
— Кой е падналият ангел?
— Ти — изтърси тя. — Обаче няма да си сам… А и аз ще се погрижа да излезеш доста добре от положението.
Лангли не отговори. Тя продължи:
— Слушай, Филип, смятам, че трябва да си тук по време на нападението.
Веждите на Лангли отскочиха нагоре, когато чу малкото си име. Забеляза, че гласът й беше приятен, почти ласкав.
— Спасителна операция. Така трябва да го наричаш, Робърта. — Той намигна на Бърк.
Гласът на Шпигел стана по-рязък.