— Каквото ще да е. Ние… аз искам да дойдеш тук, горе.
— Мисля да остана тук, долу.
— След пет минути да си довлякъл задника си тук. Той погледна Бърк.
— Добре — затвори и остана загледан в телефона. — Каква нощ, пълна със смахнати.
— Има пълнолуние — намеси се Бърк. Последва дълго мълчание, после Лангли попита:
— Ще тръгнеш ли с Белини?
Бърк запали цигара.
— Мисля, че трябва… Да хвана всички разплетени краища… Да прибера всякакви записки, които може да се намират у фенианите. Както каза майорът, това място крие тайни… И преди Белини да започне да гърми глави или мястото да потъне в дим…
Лангли се съгласи:
— Направи каквото трябва — направи опит да се усмихне. — Искаш ли да си сменим местата и да отидеш да държиш Шпигел за ръчичката?
— Не, благодаря.
Лангли погледна нервно часовника си.
— Добре… Слушай, кажи на Белини да държи Шрьодер затворен в онази стая. В зори ще дойдем да го вземем и да го разходим пред камерите като олимпийски шампион. Да влезе Шрьодер, Лангли е аут.
Бърк кимна:
— Онази жена от конната полиция… Бети Фостър… Божичко, сякаш мина цял век… Както и да е, виж дали не можеш да направиш нещо за нея… Ако нямам възможност да й благодаря по-късно…
— Ще имам грижата — той тръсна глава. — Смахната нощ. — Тръгна към вратата и след малко се обърна. — Ето ти още едно нещо, което да провериш, когато влезеш вътре. Взехме отпечатъци от чашата, която Хики използва на пресконференцията. Бяха размазани.
Но Олбъни и ФБР твърдят, че са деветдесет процента сигурни, Хики е. Разполагаме с няколко визуални идентификации от хора, които са го видели по телевизията.
Бърк кимна.
— То премахва възможността…
— Не съвсем. Медицински специалист от Джърси е направил дентална експертиза на ексхумираните останки и… — той погледна Бърк. — Ужасяващо… наистина ужасяващо.
Бърк помоли бързо:
— Изплюй камъчето, Лангли!
Лангли се засмя.
— Майтапя се. Ковчегът е бил пълен с пръст и в него намерили бележка с неговия почерк. Ще ти открехна после какво пише. — Той отвори вратата: — Бети Фостър, нали така беше? До скоро, Патрик — и затвори след себе си.
Бърк обърна очи към отсрещния ъгъл на залата. Повече от дузина взводни командири от корпуса за бързо реагиране, облечени в черно, се бяха наредили в полукръг около масата за пресконференции. Над тях стенният часовник отброяваше минутите. Докато ги гледаше, те изведнъж се изпънаха като един, като футболен отбор, който току-що се е наговорил за предстоящата тактика, и излязоха един след друг. Белини остана там, зает с уточняване на някои подробности. Бърк впери поглед в тъмната му заплашителна фигура и в яркоосветената стая тя му напомни за черен градоносен облак сред слънчево небе.
Приближи до масата и нахлузи черен поло-пуловер. Върху него облече бронирана жилетка. Намести зеления карамфил — един от полицаите беше донесъл цяла кошница, за да ги раздаде на всички. Бърк погледна плановете и прочете бележките, нахвърляни върху тях, за действията на отделните взводове. Попита Белини:
— Къде е най-безопасното място, където да се скрия по време на щурма?
Белини помисли за миг, после отсече: — Лос Анджелис.
Глава 57
Брайън Флин застана на амвона, издигнат едно ниво над залата. Погледна кардинала под себе си и заповяда в микрофона:
— Изгасете осветлението.
Една по една отделните части на катедралната зала започнаха да потъват в мрак: първи Хики угаси лампите в светилището, вътрешната галерия и страничния олтар на Дева Мария, после Съливан изключи тези в четирите галерии, след тях от погледа изчезна балконът на хора и накрая угаснаха огромните висящи полилеи над нефа, които се командваха от електрическото табло на балкона. Хики обиколи катедралата и угаси вестибюлите, страничните олтари и книжарницата.
Флин забеляза, че няколко лампи продължаваха да светят — вероятно ключовете за тях бяха извън катедралата. Хики и останалите разбиха тези, които успяха да достигнат, и звукът на счупено стъкло изпълни огромните тихи пространства.
Флин кимна на себе си. Сигнал за началото на нападението щеше да бъде угасването на останалите лампи, когато щяха да дръпнат шалтера в подземието на енорийския дом. Полицаите щяха да очакват тъмна катедрала, където инфрачервените окуляри щяха да им дадат предимство. Но Флин нямаше намерение да им го предостави, затова беше наредил всички свещи — стотици на брой — да бъдат запалени. Сега те трепкаха в мрака като дар към божеството, помисли си той, като защита на дребни хора срещу ужасите на тъмнината. Пък и бяха източник на светлина, който полицаите не можеха да угасят. Освен свещите, на определени места в катедралата бяха запалени огромни бенгалски огньове, излъчващи допълнително светлина, от която инфрачервените им окуляри щяха да побелеят. Капитан Джо Белини, приготвил съм ти изненада.