Джон Хики се изправи пред трона на кардинала и се поклони.
— Ваше високопреосвещенство, изпитвам непреодолимото желание — започна той с делови тон, — да разрежа сбръчканото ви бяло гърло от ухо до ухо, после да отстъпя назад и да гледам как кръвта тече върху пурпурната ви роба и онова неприлично нещо, което виси на врата ви.
Неочаквано кардиналът се пресегна и докосна бузата на Хики. Хики бързо се отдръпна и издаде звук, подобен на изненадано квичене. После бързо скочи на стъпалото и дръпна кардинала от трона му. Започна да го бута грубо към стъпалата за ризницата.
Слязоха долу и Хики спря на площадката, където Галахър клечеше от вътрешната страна на криптата.
— Водя ти компания, Франк.
Хики повлече кардинала надолу по останалите стъпала и го тласна към вратите така, че той се озова с лице към ризницата. Вдигна дясната му ръка и я закопча с белезници към една от металните пръчки.
— Ето нова емблема за вашата църква, Ваше високопреосвещенство. От доста време не сте измисляли нова. — Докато говореше той закопча и другата ръка към решетката. — Досега имаше Христос на кръста, Свети Петър, разпънат с главата надолу, Андрю, разпънат на кръст под формата на буквата „X“, а сега ето те и теб, увиснал на вратата на ризницата в „Свети Патрик“. Господи, колко ефектно! Ще се продадат стотици икони.
Кардиналът обърна главата си към него:
— Църквата е надживяла хиляди подобни на теб — отговори безизразно. — И ще надживее и теб. И ще става по-силна, точно защото има такива като теб сред нас.
— Това факт ли е? — Хики сви ръката си в юмрук, но усети как Галахър застана зад него. Обърна се и поведе Галахър за ръката обратно до отворените врати на криптата. — Стой тук. Не говори с него и не го слушай.
Галахър впери очи надолу, където протегнатите ръце и червената роба на кардинала покриваха половината от металната решетка. Почувства как стомахът му се свива. Обърна очи към Хики, но не можа да издържи на погледа му. Извърна глава и кимна.
Хики пое по стъпалата от дясната страна на олтара и се приближи до Морийн и Бакстър. Те се изправиха. Той посочи двата противогаза на скамейката между тях.
— Сложете ги при първите признаци, че са пуснали газ. Ако има нещо, което не мога да понасям, то е да гледам жена, която повръща. Напомня ми за първото ми пътуване в Дъблин, пълно беше с пияни проститутки, които се криеха по уличните ъгли и повръщаха. Не мога да го забравя.
Морийн и Бакстър стояха мълчаливи. Хики продължи:
— Може да ви е интересно да научите, че планът за нападението ни бе продаден на твърде ниска цена, и няма за цел да спаси вас или катедралата.
Бакстър каза:
— Щом има за цел да ви унищожи, значи е хубав план.
Хики се обърна към него.
— Ти си отмъстително копеле. Обзалагам се, че си готов да разкъсаш гърлото на някой ирландски момък. Вече разбра как се прави и си развил вкус към подобни неща.
— Ти си най-злият извратен човек, когото съм срещал — Бакстър едва се владееше.
Хики му намигна.
— Не думай — той насочи вниманието си към Морийн: — Не се оставяй на Мегън или Лиъри да те убият, момиче. Скрий се между тези скамейки и стой неподвижна в тъмното. Съвсем неподвижна. Ето, връщам ти часовника, скъпа. Гледай го, докато куршумите свирят над главата ти. Не забравяй да го проверяваш и когато гледаш към тавана. В един миг между 6,03 и 6,04 ще чуеш шум. Подът ще се надигне под изящното ти дупе и колоните ще затреперят. От тъмното хей там, горе, ще видиш големи късове от тавана да падат към теб с въртене, като на забавен кадър, и да идват право в лицето ти. И не забравяй, момиче, последните ти мисли, докато таванът те премазва и умираш, трябва да бъдат за Брайън… или Хари, който и да е мъж ще свърши работа, предполагам.
Той се обърна и тръгна със смях към бронзовата плоча в пода. Наведе се и я повдигна. Морийн викна след него:
— Последната ми мисъл ще бъде молитва към Бог да се смили над душите ви… и твоята душа, Джон Хики, най-сетне да намери покой.
Хики й изпрати въздушна целувка и се спусна по стълбата, като затвори капака зад себе си.