Бакстър стисна силно ръката й.
— Това няма значение, щом Лиъри е още там. — Вдигна китката й и погледна часовника — Сега е 5,38. В шест ще тръгнем да бягаме.
Тя се усмихна слабо:
— Хари, когато Джон Хики ти каже „добър ден“, погледни нагоре и ще видиш луната. Откъде знаеш, че не е завъртял стрелките на часовника ми назад? Точно сега може да е 6,03. Дори да предположим, че часовникът ми е верен, бомбите може да са настроени да избухнат по-рано. Хики не играе честно, нито с нас, нито с Флин.
— Защо съм такъв наивник?
Тя стисна рамото му:
— Не се притеснявай. Хора като Хики, Флин… и мен…
Ние сме измамници. За нас това е естествено като дишането.
Бакстър огледа пространството около скамейките:
— Давай да бягаме!
— Накъде? Цялата тази част на катедралата ще се срути. Вратите са минирани. Лиъри е на балкона, Галахър е при вратата.
Бакстър помисли малко:
— Галахър ти е длъжник…
— Не бих се оставила на милостта на който и да е от тях. Пък и без това не можем да стигнем до стълбището. Не искам да бъда застреляна от мръсник като Лиъри или Мегън. Оставам тук.
— Тогава ще бъдеш вдигната във въздуха от Джон Хики.
Тя скри лице в ръцете си, но след малко вдигна очи.
— Трябва да преминем през задната част на светилището. Олтарът ще остане между нас и балкона. В параклиса на страничния олтар на Дева Мария прозорците са много ниски, на доста по-малко от петнайсет фута от земята. Ще се покатерим върху олтара. Единият ще повдигне другия. Едва ли ще стигнем толкова далече, но…
— Поне ще поемем в правилната посока.
Тя кимна и започна да пълзи под скамейките.
Пети щурмови отряд се криеше на двата изхода на стълбището, непосредствено зад олтара. Командирът надникна откъм южната страна на олтара и видя вляво от себе си бронзовия капак в пода. Обърна се надясно, залепи лице към пода и се опита да открие заложниците под скамейките. При слабата светлина и лошата наблюдателна позиция не успя да види никого. Вдигна пушката си и тихо извика:
— Бакстър? Малоун?
Двамата тъкмо се готвеха да хукнат към задната страна на светилището, но се хвърлиха бързо по очи. Бакстър отговори:
— Да!
Командирът на отряда подвикна:
— Стълбището е чисто. Кардиналът е в безопасност. Къде е отец Мърфи?
Морийн се взря към отвора на стълбището, който се намираше на трийсетина фута от тях.
— Мисля, че е някъде в кулите. — Направи пауза и след малко попита: — Ами Галахър? Мъжът, който…
Командирът я прекъсна:
— Сапьорите в подземието още не са открили бомбата. Трябва да ви изведем оттук.
— Колко е часът? — попита Бакстър. Командирът погледна часовника си:
— Сега е точно 5,46 и двайсет секунди.
Морийн погледна стрелките на своя часовник. Изоставаше с десет минути.
— Мръсно копеле! — Премести стрелките и викна към тях: — Някой трябва да се оправи със снайперистите на балкона, преди да тръгнем.
Командирът наклони глава и надзърна покрай олтара към балкона. Зад светлината от свещите и огньовете виждаше плътна чернилка.
— Прекалено е далече от нас, за да го улучим, но и за него ще бъде трудно да го направи.
Бакстър извика гневно:
— Ако беше така, нямаше да сме тук. Този мъж наистина е много добър.
Командирът отговори:
— Седнали сме върху бомба и според мен тя ще избухне всеки момент.
Морийн викна към него:
— Слушайте, експлозивът беше поставен от двама души, които останаха долу по-малко от двайсет минути. Носеха два куфара.
Командирът отговори:
— Добре, ще предам информацията. Но трябва да разберете, че сапьорите може и да оплескат работата. Затова се налага да бягате.
— Ще чакаме.
— А ние няма.
Командирът вдигна глава към галерията, където се намираше Белини, не видя никого. Завъртя полевия телефон:
— Капитане, Малоун и Бакстър са под скамейките точно под вас. Живи са. — Предаде информацията за бомбите и добави: — Не искат да преминат през светилището.
Гласът на Белини долетя по линията:
— Не мога да ги обвиня. След трийсет секунди всички ще стреляме към балкона. Кажи им да се възползват от това и да бягат.
— Разбрано.
Той затвори и предаде съобщението на Морийн и Бакстър.
Морийн подвикна в отговор:
— Ще видим… Но вие внимавайте… Командирът се обърна и изкрещя към хората си на отсрещното стълбище:
— Масиран огън към балкона!
Мъжете се качиха и коленичиха на пода. Откриха огън през цялата дължина на катедралата. Командирът нареди на другата част от взвода да мине отляво на олтара и да открие огън едновременно с двете галерии. Камък и месинг се посипаха от балкона. Командирът извика на Морийн и Бакстър: