— Бягайте!
Внезапно от балкона две пушки започнаха да стрелят с удивителна точност. Мъжете от двете страни на олтара се загърчиха по студения каменен под на светилището. И двете групи се оттеглиха назад към стълбите, влачейки ранените, от които оставаха кървави дири по белия мрамор. Командирът изпсува гръмогласно и надникна към олтара.
— Добре, добре, стойте там!
вдигна бързо очи към балкона и видя блясъка на едно дуло. Мраморът пред него се пръсна и го удари право в лицето. Той изкрещя, някой го сграбчи за глезените и го издърпа назад върху стълбите. Откъм ризницата се втурнаха санитари и започнаха да изнасят ранените. Свързочникът се обади по телефона и докладва на Белини с развълнуван глас:
— Заложниците са принудени да останат на мястото си. Олтарът е като мишена в стрелбище. Не можем да им помогнем.
Четвърти щурмови взвод се придвижваше бавно през тъмното подземие. Командирът оглеждаше пътя пред себе си с уред за нощно виждане. Двете кучета и техните водачи вървяха с тях. Зад предната линия от мъже вървяха Уенди Питърсън и четирима души от сапьорския взвод.
На всеки няколко ярда кучетата опъваха каишките си и сапьорите откриваха някоя малка частица пластичен експлозив без детонатори или таймери. Целият под изглеждаше осеян с пластичен експлозив и на всяка колона имаше залепено по едно парче. Един от водачите на кучета прошепна на нетърпеливия командир:
— Не мога да ги накарам да престанат да обръщат внимание на тези фалшиви примамки.
Уенди Питърсън дойде зад командира:
— Моите хора ще следват кучетата. Твоят взвод и аз трябва да продължим по-бързо и да минем от другата страна.
Той спря да пълзи, остави долу уреда за нощно виждане и обърна главата си към нея.
— Движа се така, сякаш имам срещу себе си десет въоръжени мъже. това е единственият начин, на който са ме научили да се придвижвам в такива черни дупки… лейтенант.
Другите сапьори избързаха напред. Един от тях извика:
— Лейтенант?
— Тук съм.
Той се приближи до нея.
— Мината, която беше поставена на отвора към коридора, е обезвредена и можем да се измъкнем оттам наистина бързо, ако се наложи. От мината излизаше кабел. Проследихме го до взривното устройство на колоната от тази страна. — Замълча за малко и пое дъх. — Обезвредихме тая голяма гадина, около двайсет килограма пластичен експлозив, оцветен и оформен така, че да изглежда като камък. Имаше обикновен часовников механизъм и наистина бе настроен на шест часа и три минути. Не се майтапят момчетата — той подаде платнена торба и я тикна в ръцете на Питърсън. — Ето ти червата на чудовището.
Тя се наведе напред и светна фенерчето, като изпразни съдържанието на торбата на земята. Будилник, батерии, кабели и четири електрически детонатора. завъртя ключа на часовника и се чу силно тиктакане. Изключи го отново.
— И никакви трикове?
— Никакви. Изрязахме целия експлозив. Няма бомби със закъснител, нито защитни устройства против обезвреждане. Много стара техника, но много надеждна. Експлозивът е първо качество. По миризма и консистенция прилича на новия C-5.
Вдигна едно парче от експлозива, размачка го между пръстите си и го помириса. Взводният командир я наблюдаваше. Напомняше му за майка му, когато месеше тесто за курабийки, само дето това не беше тесто.
— Наистина е качествен. — Тя изключи фенерчето и каза на командира: — Ако механизмът от другата страна е същият, са ми нужни по-малко от пет минути за обезвреждане.
Той се съгласи:
— Добре. Само трябва да го намерим. А на мен са ми нужни осем минути, за да се изнеса оттук в подземието на енорийския дом. Така че в 5,55, каквото и да става, казвам адиос.
— Съгласна съм. Да тръгваме. Той не помръдна, само добави:
— Трябва да докладвам добрата новина — и вдигна полевия телефон. — Капитане, северната страна е обезвредена.
Белини отговори:
— Отлично — той предаде информацията, получена от Морийн. — Движете се предпазливо към другия край на криптата. Хики…
— Да, но не можем да започнем престрелка с него. Обаче можем да се изтеглим през отвора към коридора, така че ще можеш да наредиш на някого да хвърля гранати през онзи месингов капак в пода на светилището. После можем да влезем пак и…
Белини го прекъсна:
— Пети взвод е все още на стълбището за ризницата. Имат ранени… Ще им е малко трудно да прекосят пода на светилището, защото там на балкона има снайперист…
— Ами пречукайте го и да караме нататък.
— Аха… Ще ти се обадя, когато го направим.
Командирът на взвода се поколеба: