Патрик Бърк извика на жената пред него:
— Давай нагоре! Изкачи стъпалата!
Бети Фостър смушка коня и започнаха да се изкачват от мястото, където стълбището извиваше към Петдесет и първа. Тръгнаха по диагонал през тълпата към централния вход.
Бърк видя последните богомолци да изскачат през вратите и конят се мушна в празното място между тях и дверите. Жената срита хълбоците на коня:
— Давай, Комисар! Нагоре! Нагоре!
Бърк измъкна служебния си пистолет и изкрещя:
— Извади си патлака и влизай!
Бети хвана юздите с една ръка. С другата извади пистолет.
На няколко ярда започнаха да се затварят големите церемониални врати от бронз — всяка от тях широка шестнайсет фута, висока колкото двуетажна къща и тежка десет хиляди фунта. Бърк разбра, че невидими хора зад тях ги бутат. Видя се големият, слабо осветен вестибюл и някаква коленичила монахиня точно насреща. Зад гърба й на стотици метри се простираше огромната празна катедрала. През гората от колони до издигнатото светилище на олтара Бърк съзря да стоят някакви хора. Върху белия мрамор се открояваше яркочервена фигура.
Вратите вече бяха наполовина затворени, а главата на коня беше на един ярд от процепа. Бърк разбра, че ще успеят. И тогава…
За части от секундата образът на коленичилата монахиня изпълни съзнанието му и очите му отново я фокусираха. От протегнатата й ръка видя да изскача пламъче, после чу силен отекващ звук, последван от остър пукот.
Предните крака на коня се огънаха и животното се преметна напред. Бърк зърна за миг отхвръкналото тяло на Бети Фостър, после усети как самият той полита напред. Лицето му удари гранитното стъпало на един фут от вратите. Изпълзя през малкия процеп, но бронзовите врати се затръшнаха пред лицето му. Той чу, по-силно от всичкия друг шум около себе си, звукът от лостовете, които влизаха в пода.
Обърна се по гръб и седна. Извърна се към жената-полицай, която лежеше на стъпалата с окървавено чело. Тя бавно се надигна. Бърк стана и и подаде ръката си, но тя се изправи без помощта му и се наведе над коня си. На гърдите на комисар кървеше малка рана. Кървава пяна излизаше от устата му и капеше на земята, където се събираше в малка димяща локвичка. Конят се опита да се изправи, но падна тромаво настрани. Бети Фостър стреля в главата му. Постави ръка пред ноздрите, за да провери дали е мъртъв. Прибра пистолета си в кобура, погледна Бърк, а после коня. Бавно слезе по стъпалата и потъна сред зяпащата тълпа.
Бърк се загледа към Пето. Въртящите се буркани на полицейските коли хвърляха редуващи се червени и бели отблясъци върху царящия хаос. На моменти, сред общата шумотевица, Бърк чуваше чупенето на прозорец, изпищяването на свирка или пронизителен писък.
Той се обърна и впери очи в катедралата. На една от бронзовите врати видя залепено парче картон с изписани на ръка букви. Приближи се и го прочете в угасващата светлина:
ТАЗИ КАТЕДРАЛА Е ПОД КОНТРОЛА НА ИРЛАНДСКАТА ФЕНИАНСКА АРМИЯ.
Беше подписано:
ФИН МАКМЕЙЛ.
Книга IV
Обсадената катедрала
Приятелство, радост и мир! Ако външният свят знаеше какви чудеса прави тази катедрала, в нея никога не би останала празна скамейка.
Глава 15
Патрик Бърк стоеше на предния вход на катедралата „Свети Патрик“ с цигара в уста и ръце в джобовете. Прехвръкваше слаба суграшица. Върху хълбоците на мъртвия кон тя се топеше и се стичаше на малки ручейчета върху заледените каменни стъпала.
Човешките пълчища по околните улици все още не бяха напълно овладени, но полицията бе успяла да пренасочи остатъка от маршируващите подразделения на запад по Шесто авеню. Бърк чуваше барабаните и гайдите да се извисяват над рева на тълпите. Двеста двайсет и третият ден на Свети Патрик щеше да продължи, докато и последният маршируващ премине по Шейсет и четвърта, даже и ако за да се добере дотам, трябваше да пресече Сентръл парк. Клаксони на автомобили пищяха непрекъснато, полицейски свирки и сирени разсичаха ветровития мартенски здрач. Какъв невъобразим хаос. Бърк се чудеше дали някой там долу знае, че катедралата се намира в ръцете на въоръжени мъже. Провери колко е часът. Нямаше още пет и трийсет. Новините в шест днес щяха да започнат по-рано и нямаше да приключат, докато траеше това тук.