Бърк се обърна да огледа бронзовите церемониални двери, после опря рамо в едната от тях и натисна. Вратата помръдна леко. после отскочи пак напред и се затвори. Иззад вратите чу пронизителния звук на аларма. Дяволски хитри копелета! Нямаше да е лесно да се изтръгне катедралата от ръцете на Фин Макмейл. Чу приглушен глас да вика зад вратите:
— Отдръпнете се! Поставяме мини на входа!
Бърк направи няколко крачки назад и започна да оглежда масивните двери, забелязвайки ги за първи път след двайсет години. На дясното крило имаше бронзов релеф на Свети Патрик. Той гледаше надолу към него. В едната си ръка държеше извит жезъл, а в другата — змия. От дясната страна на светеца имаше изобразена келтска арфа, а от лявата — митичният феникс, зает от езическите вярвания, който се възраждаше от пепелта за нов живот. Бърк се обърна бавно и започна да слиза от стъпалата. Е, добре, Фин или Флин, или както още там наричаш себе си — може и да си влязъл вътре с високо вдигната глава, но ще видим дали така ще излезеш.
Брайън Флин стоеше до парапета на балкона за хора и гледаше отвисоко огромната катедрала, разпростряна на площ по-голяма от футболно игрище. Седемдесетте високи като кули прозорци от рисувано стъкло грееха от светлините, които идваха от града отвън, и това ги правеше да изглеждат като втечнени диаманти. Десетки надвиснали полилеи хвърляха отблясъци по дървените скамейки. Редиците колони от сив гранит се извисяваха към сводестия таван, и приличаха на вдигнатите ръце на вярващите, които крепяха Божия дом. Флин се обърна към Джон Хики:
— Ще са нужни доста усилия, за да се разруши до основи това нещо.
— Остави това на мен, Брайън. Флин каза:
— Първостепенна задача на полицията е онази паплач отвън. Осигурихме си време, за да организираме защитата си.
Той повдигна бинокъл и погледна Морийн. Дори от това разстояние можеше да види, че лицето й бе почервеняло, а челюстите — здраво стиснати. Спря погледа си на Мегън, която беше събрала трима мъже и две жени и всички правеха оглед по периметъра на външните стени. Бе свалила забрадката си на монахиня и сега се виждаше дългата й до раменете червена коса. Тя вървеше бавно и лека-полека сваляше облеклото на монахиня. Небрежно пускаше на пода черни и бели одеяния, докато остана само по джинси и тениска с нарисувана огромна червена ябълка. Под нея пишеше: „Аз обичам Ню Йорк“. Тя се спря до входа на северния неф и докато оглеждаше тройната югоизточна аркада, викна:
— Галахър!
Франк Галахър, облечен в черно сако и раирани панталони на церемониалмайстор от парада, се надвеси от парапета на балкона и насочи снайпера си към нея, гледайки през оптическия мерник:
— Готово, проверих!
Мегън продължи нататък.
Флин разви руло с архитектурни планове и ги опря на парапета на балкона. Той потупа плана на катедралата с разтворена длан и каза, сякаш едва сега осъзнаваше този факт:
— Наша е.
Хики кимна и поглади рядката си, изтъняла брадица:
— Да, но дали ще успеем да я задържим? Можем ли да се противопоставим само с десетина човека на двайсет хиляди полицаи?
Флин се завъртя към Джак Лиъри, застанал близо до клавиатурата на органа:
— Ти как мислиш? Можем ли да я задържим, Джак?
Лиъри кимна бавно:
— Дали са двайсет или двайсет хиляди, могат да влизат само по двама-трима. — Той потупа своята модифицирана М-14 с прикрепена към нея оптика: — Всеки, който успее да мине жив през мините на входа, ще бъде мъртъв, преди да е направил и три крачки.
На слабата светлина Флин се вгледа в лицето на Лиъри. Имаше комичен вид в парадната униформа на колониален офицер, с боядисана в зелено пушка. Но в очите и безизразния му глас нямаше и следа от несериозност. Флин отново огледа катедралата, като правеше сравнения с плановете. Тази сграда имаше формата на кръст. Вертикалната черта на кръста представляваше главният неф, където се намираха централните редици със скамейки и петте пътеки. Късата хоризонтална черта бяха северният и южният напречен неф. Там също имаше скамейки и по един изход от всеки от тях. Двете тройни аркади представляваха дълги мрачни галерии, поддържани от колони. Те минаваха над главния неф и стигаха до двата края на напречните нефове. Две по-къси тройни аркади започваха в отдалечения край на напречните нефове и гледаха към олтара. Това беше основното разположение на сградата, която трябваше да задържат. Флин погледна горния край на чертежите. Там се виждаше пететажното жилище на енорийските свещеници, сгушено в североизточния квадрант на кръста извън катедралата. То бе свързано с катедралата посредством подземни коридори под терасите, които не бяха отбелязани на плановете. В североизточния квадрант се намираше резиденцията на кардинала, също отделена с тераси и градини, и свързана също с подземен коридор. Флин беше наясно, че именно тези неотбелязани в плановете връзки бяха слабите точки в защитата им.