Крюгер само сви рамене. Няма смисъл човек да се задълбочава толкова. Майор Мартин облече палтото си:
— Сър Харолд беше добър човек. Отличен партньор за бридж. Все пак Флин не спази обещанието си, както виждаш. Сега ще трябва да очистят бедния Хари в момента, когато нещата започнат да не вървят по плановете им.
Крюгер погледна през прозореца:
— А аз мисля, че ти си планирал да отвлекат Бакстър.
Майор Мартин се запъти към вратата:
— Не съм планирал нищо, Крюгер. Само осигурих благоприятната възможност и необходимата сума. По-голямата част от изпълнението е също толкова голяма изненада за мен, колкото за тебе и за полицията. — Мартин погледна часовника си: — От посолството ще започнат да ме търсят. Твоите хора също ще се чудят къде си. Не забравяй, Крюгер, най-важното условие да се лъже успешно е лъжецът да има отлична памет. Не забравяй нещата, които не би трябвало да знаеш, и помни тези, които трябва да знаеш. Той сложи ръкавиците си и излезе.
Мегън Фицджералд махна на тримата мъже и двете жени с нея и бързо се отправи към предната част на катедралата. Петимата я последваха, натоварени с куфари, ракетомети и пушки. Влязоха във вестибюла под северната кула, качиха се в малкия асансьор и стигнаха до репетиционната зала на хора в кулата. Мегън се появи на балкона.
Джак Лиъри стоеше в края му на известно разстояние от Флин и Хики. Беше зает с определянето на огневите точки. Мегън попита рязко:
— Наясно ли си какво трябва да правиш, Лиъри?
Снайперистът се обърна и я изгледа.
На свой ред Мегън впери поглед в очите му. Меки очи, помисли си. Но тя знаеше колко твърди ставаха, когато вдигаше пушката към рамото си. Очи, които виждаха нещата не в плавни движения, а в серия от застинали картини, подобно на обектива на фотоапарат. Беше го виждала в действие безброй пъти. Отлична координация между очите и ръцете. „Памет на мускулите“, така го бе нарекъл той в един разговор с нея. Памет на мускулите — една стъпка преди инстинкта, сякаш в този процес мозъкът въобще не вземаше участие. Тук действаха само оптичните и двигателните нерви, които прескачаха мозъка, контролирани от примитивен сноп влакна, присъщи само на по-нисшите форми на живот. Останалите стояха настрана от Лиъри, обаче тя бе като омагьосана от него.
— Кажи ми, Лиъри. Знаеш ли какво се очаква от теб?
Той кимна почти недоловимо. Очите му преценяващо гледаха младата жена.
Мегън мина покрай парапета и застана близо до Флин и Хики. Постави един полеви телефон на перваза и погледна другия телефон за градска връзка на органа.
— Обади се на полицията.
Без да вдигне глава от плановете, Флин отговори:
— Те ще ни се обадят.
Хики й каза:
— Бих те посъветвал да не дразниш господин Лиъри.
Той изглежда неспособен да води шеговит разговор и най-вероятно ще те застреля, ако не може да измисли какво да каже.
Мегън хвърли поглед назад към Лиъри, после отвърна на Хики:
— Ние с него се разбираме.
Хики се усмихна:
— Да, забелязах някакво безмълвно общуване между вас. Но какво друго можеш да очакваш от човек, чийто речник се състои от четиринайсет думи и осем от тях са свързани с пушки?
Мегън се врътна и се върна до входа на репетиционната зала, където я очакваха останалите. Поведе ги по спираловидната метална стълба. Един етаж нагоре тя откри врата. Отвори я с ритник и махна на Аби Боулънд.
— Ела с мен — заповяда й.
Дълга тройна колонада преминаваше по цялата северна страна на катедралата — неосветена галерия от прашен камък с вентилационни тръби. Дълъг около двайсет фута прът стърчеше напред от парапета над главния неф и на него се развяваше жълтобялото папско знаме.
Мегън се обърна към Аби Боулънд, облечена в къса пола и синя прилепнала блуза на клакьорка от училището на Майка Кабрини — място, за което никоя от тях не беше чувала допреди седмица.
— Това е твоят пост — каза Мегън. — Помни, че трябва да използваш ракетата, в случай че видиш „Сарацин“, или не знам как ги наричат тук, да влиза през входа, за който отговаряш. Снайперът е за по-близка защита, ако видиш да влизат в кулата и да се качват нагоре. Или за да пръснеш собствения си мозък, ако се наложи. Имаш ли въпроси? Не? — Тя огледа момичето от горе до долу. — Трябваше да помислиш за някакви дрехи. Тук горе ще бъде студено през нощта — и Мегън отново се върна в кулата.
Аби Боулънд свали от рамо снайпера и го остави до ракетомета. Събу тесните обувки и разкопча блузата, която ограничаваше движенията й. Погледна през окуляра на снайпера, наведе го и огледа в различни посоки. Дойде й на ум, че вместо да освободи съпруга си, Джонатън, може самата тя да свърши в затвор от тази страна на атлантика, на твърде огромно разстояние, за да могат да сплетат пръсти през бодливата тел на Лонг Кеш. Разбира се, можеше също и да умре, което сигурно щеше да е по-добре и за двамата.