Мегън Фицджералд продължи да изкачва стъпалата на камбанарията и свърна в страничен коридор. Откри шнура на лампата и я светна. Пред очите й се разкри част от огромния таван. Над гипсовите му решетки минаваха тесни дървени мостици, които се губеха в тъмнината по-нататък. Четиримата с нея минаха бързо по мостиците и запалиха светлините в студения, миришещ на мухъл таван.
Сега Мегън видя десетте покрити с решетки капандури над главите им. Капандурите водеха към настлания с плочи покрив. На определени интервали по пода имаше малки лебедки, с които полилеите можеха да се свалят надолу за почистване и поддръжка. Тя се обърна и се приближи до големия сводест прозорец. Ажурни украси от камък от външната страна на катедралата скриваха отчасти гледката. Малките стъкла бяха покрити със слой мръсотия. Тя изтри с ръка малка част от стъклото и погледна надолу към Пето авеню. Участъкът пред катедралата беше вече почти пуст, но полицията все още не бе успяла да разпръсне тълпите на пресечките от двете страни. Срещу светлината на уличните лампи се виждаше падащата суграшица. Лед покриваше улиците и тротоарите и се събираше върху раменете на Атлас.
Мегън вдигна поглед към сградата на центъра „Рокфелер“, който се намираше точно срещу нея. Двете странични крила на сградата бяха по-ниски от тавана на катедралата и тя успя да види как хората се движеха по леда или стояха сгушени до огромните бетонни кашпи с оголени храсти и дървета. Униформените полицаи не носеха автомати и тя разбра, че катедралата все още не е обкръжена от Специалните сили за борба с тероризма, или както евфемистично ги наричаха в Ню Йорк — корпус за бързо реагиране. Не видя и войска и си спомни, че американците рядко се обръщаха за помощ към армията.
Отново се обърна към тавана. Останалите четирима бяха разтворили куфарите и поставяха по мостиците купчини свещи през еднакви разстояния. Мегън извика Джийн Кеърни и Артър Нолти.
— Намерете пожарникарските брадвички, отсечете дървета от мостиците и ги натрупайте на клади около свещите. Отрежете пожарните маркучи и опънете жицата за полевия телефон. И не се мотайте! Мълинс и Дивейн да вземат по една брадва и да дойдат с мен.
Тя излезе от тавана, последвана от двамата мъже, Доналд Мълинс и Рори Дивейн, които се бяха представили за полицаи от Специалните служби. Продължи да се изкачва нагоре към камбанарията. Мълинс носеше макара с телефонен кабел, който опъваше по земята. Дивейн носеше оръжията и брадвите.
Артър Нолти предложи цигара на Джийн Кеърни. Огледа жълтозелената й униформа на стюардеса от „Еър Лингъс“.
— Много си секси. Богохулство ли ще бъде, ако го направим тук? Как мислиш?
— Нямаме време.
— Имаме всичкото време на света. Но е адски студ. Ще ни трябва нещо сгряващо. И понеже алкохолът не е позволен, тогава ни остава…
— Ще видим. Божичко, Артър. Ако жена ти… Какво ще стане, ако успеем да я измъкнем от Арма?
Артър Нолти пусна рамото й и погледна настрани.
— Хайде сега… Да мислим за нещата едно по едно. — Той вдигна една брадва, замахна с нея и отсече част от дървеното перило. После го измъкна от основата му и го хвърли върху купчина свещи. — Всичко тук е от дърво. Никога не съм си представял, че ще подпалвам църква. Де да можеше да ме види отец Фланери. — Отново замахна с брадвата. — Господи, надявам се да не се стигне до това. Те ще капитулират, преди да видят тази катедрала в пламъци. След двайсет и четири часа братята ти ще бъдат в Дъблин. Твоят старец ще бъде доволен, Джийн. Мислеше си, че никога повече няма да види момчетата. — Той хвърли парче дърво на купчината. — Тя ги нарече клади, Мегън имам предвид. Не знае ли, че клада се нарича само мястото за изгаряне на трупове?
Глава 17
Патрик Бърк разположи постове до всяка от вратите на катедралата, като ги предупреди, че са минирани. После заобиколи отново и излезе отпред, където се спря до паркирана патрулка.
— Направиха ли вече опит да се свържат? Патрулиращият полицай поклати глава:
— Не, сър. Какво става там вътре?
— Вътре има въоръжени, затова трябва да продължите да изтласквате хората назад. Кажете на дежурния офицер да организира сформирането на кордон.
— Да, сър.
Патрулката потегли по вече почти празния булевард. Бърк отново се изкачи по стъпалата и видя офицер Бети Фостър, коленичила в леда до коня си. Тя вдигна очи към него: