— Още ли си тук? — Отново извърна поглед към коня. — Трябва да прибера седлото. — Разкопча каиша. — Какво, за Бога, става там вътре? — започна да издърпва седлото. — За малко да ме убият.
Той се наведе да й помогне да издърпат седлото, но то отказваше да помръдне.
— Остави го тук.
— Не мога. Това е собственост на полицията.
— Навсякъде по Пето има разхвърляна собственост на полицията — той пусна седлото и вдигна глава към камбанарията. — Скоро в тези кули ще има хора, ако вече не са там. Ще си прибереш това по-късно, когато си платят за коня.
Тя се изправи:
— Бедният Комисар. Говоря и за двамата.
— Какво искаш да кажеш?
— Полицейски комисар Дуайър почина от инфаркт на трибуните.
— Боже Господи! — Бърк дочу шум от кулата с камбанарията над тях и дръпна Бети в нишата на предната врата: — Там горе има някой.
— Тук ли ще останеш?
— Докато нещата се оправят. Тя го погледна:
— Смел човек ли сте, лейтенант Бърк?
— Не. Просто глупав.
— Така си и знаех — тя се засмя. — Божичко, помислих си че ще припадна, когато видях онази монахиня. Тя май изобщо не е монахиня…
— Най-вероятно не е.
— Когато я видях с пистолет, насочен…
— Справи се добре.
— Мислиш ли? Е, може и да си прав. — Замълча и се огледа. — Дежурството ми ще продължи още дълго. Трябва да се върна на улица „Верик“ и да се кача на нещо друго.
— Да се качиш ли? — фантастичен еротичен образ мина през ума му. — А, да. Върви до стената. Не знам дали онези в кулата търсят сини мишени, но е по-добре да предположим, че е така.
Тя се поколеба:
— До скоро. — Подаде се навън от нишата и тръгна, залепила гръб в стената. Обърна се назад и подвикна: — Не се върнах само за седлото. Исках да проверя дали си добре.
Бърк я гледа, докато зави зад ъгъла на катедралата. До тази сутрин нито Бети Фостър, нито той биха удостоили другия с поглед. Сега обаче около тях и с тях се случваха разни неща — бъркотия, миризма на барут, коне — бяха силни стимуланти, мощни афродизиаци. Погледна часовника си. Това затишие нямаше да продължи много дълго.
Мегън Фицджералд се изкачи в камбанарията и спря задъхана, като оглеждаше студеното помещение и се взираше в слабата светлина, хвърлена от единствената крушка. Видя устройството на Флин за заглушаване на радиочестотите върху носещата греда. От нея висяха три огромни камбани, всяка от които с въртящо се колело и висящ ремък. Поривите на студения мартенски вятър влизаха през осемте двойки медни вентилационни отвори в осмоъгълната камбанария. Шумът от полицейски рупори и сирени достигаше в тази стая на кулата, която се намираше на височината на осемнайсететажна сграда.
Мегън дръпна желязната пожарникарска брадвичка от ръката на Рори Дивейн, обърна се рязко и замахна към един от вентилационните отвори. Капакът му се разкъса и пропусна светлините на града. Мълинс се зае да развива капаците на останалите седем двойки отвори, като ги изтръгваше от каменните им гнезда. През това време Дивейн, коленичил на пода, свързваше полевия телефон.
Мегън се обърна към Мълинс, застанал до отвора над Пето авеню.
— Не забравяй, Мълинс. Трябва да докладваш за всичко необичайно. Дръж очите си отворени за хеликоптери. Никаква стрелба без заповед.
Мълинс погледна към центъра „Рокфелер“. На прозорците срещу него се бяха струпали хора. На по-ниските покриви имаше някои, които сочеха разбитите вентилационни отвори. Мощен полицейски прожектор светна на улицата и белият му лъч описа кръг. Спря се върху отвора, зад който беше застанал Мълинс. Той се дръпна назад и затвори очи.
— Ще ми се да угася онова нещо. Мегън кимна:
— Можеш да оправиш тази работа.
Мълинс се надвеси през отвора и погледна през оптичния прибор на пушката. Видя движещи се фигури в периферията на прожектора. Затаи дъх, прицели се добре и натисна спусъка. Ехото от изстрела експлодира в камбанарията и Мълинс видя червения трасиращ куршум да описва дъга надолу към кръстовището. Лъчът на прожектора промени цвета си от бял на червен и после внезапно угасна. В стаята се чу кухо пропукване, последвано от викове. Мълинс се прикри зад каменната стена и издуха носа си в кърпичка:
— Много е студено тук.
Дивейн седна на пода и завъртя ръчката на полевия телефон.
— Ало, вие на тавана, обаждаме се от камбанарията, чувате ли ме?
Гласът на Джийн Кеърни долетя ясно в слушалката:
— Чувам те, камбанария. Какъв беше този шум?
Дивейн отговори:
— Мълинс угаси един прожектор. Няма проблем. Роджър, остани в режим на готовност за проверка на връзката с балкона. Ало, балкона, чувате ли камбанарията и тавана?