Тя не виждаше необходимост да черпи от миналото. За нея светът беше приел форма през 1973, когато за първи път видя жертви от бомбени атентати в центъра на Белфаст, докато се връщаше от училище. И придоби смисъл и цел, когато брат й Томи бе ранен и заловен при опита да се освободи Шийла Малоун. Далечното минало не съществуваше, както и близкото бъдеще. Собствените й лични спомени бяха цялата история, от която се интересуваше.
Гледаше Флин да посочва и жестикулира. Не изглеждаше много по-различен от стареца до него. И все пак, някога беше различен. За Томи Фицджералд Брайън Флин бе всичко, което един мъж трябваше да бъде, и тя беше израснала, виждайки създаването на легендата Брайън Флин през очите на по-големия си брат. После дойде залавянето на Флин и освобождаването му, което бе най-малкото странно. После разривът с ИРА, създаването на новата фенианска армия, присъединяването на по-малкия й брат Педар и нея към тази армия и най-накрая, неизбежната им връзка. Тя не беше разочарована от него като любовник, а като революционер, който имаше недостатъци. Той щеше да се поколебае, преди да разруши тази катедрала, но тя ще се погрижи вземането на това решение да остане извън неговия контрол.
От далечния край на галерията се чу викът на Съливан:
— Гледката е великолепна. Как е храната?
Мегън се обърна към него:
— Ако не изпитваш угризения да се нахраниш с кръв, тя е хубава и в изобилие.
Съливан погледна през окуляра на пушката си:
— Не бъди толкова жестока, Мегън.
Вдигна пушката и я фокусира върху Аби Боулънд, забелязвайки разтворената блуза. Тя вдигна ръка и му помаха. Той също й махна:
— Толкова близо и все пак толкова далече.
— Кротко, Джордж — каза нетърпеливо Мегън: — Онази работа няма да ти трябва скоро за друго, освен да пикаеш.
Погледна го внимателно. Джордж Съливан не се плашеше лесно от нея. Притежаваше онази комбинация от непукизъм и самодоволство, която вървеше заедно с боравенето с експлозиви. Божи дар, бе нарекъл това той. Може и да е така.
— Сигурен ли си, че Хики знае как да инсталира бомбите?
Съливан вдигна гайдата си и започна да я надува. След малко вдигна глава:
— Да, много е добър. Техниката му е от Втората световна, но върши работа. И най-важното, не му липсва кураж.
— Интересувам се дали може, не дали се страхува. Аз ще му асистирам.
— Браво на теб. Не е зле да си наблизо, ако нещо се обърка. Няма да усетиш нищо. А тук ще бъдем ние, нещастните копелета, които бавно ще бъдат премазани от падащите камъни. Представи си го, Мегън. Като в мита за Самсон и Далила… Храмът бавно се срутва върху главите ни, тонове камък се разтърсват и рухват… Някой трябваше да се сети да донесе камера.
— Следващия път. Добре, Джордж, северният неф е твоето бойно поле, ако нахлуят вътре. Но ако тръгнат с бронирана кола през този вход, Боулънд ще се наведе от покрива на северната галерия и ще изстреля ракета право насам. Същото си длъжен да направиш и ти, ако нахълтат от южния вход. Ще се покривате взаимно.
— Ами ако някой от нас е мъртъв?
Тогава другите двама, Галахър и Феръл, ще си разделят сектора на убития.
— Ами ако всички сме мъртви?
— Тогава няма да има значение, нали, Джордж? Освен това винаги може да се разчита на Лиъри. Лиъри е безсмъртен, нали знаеш?
— Чувал съм — той вдигна гайдата към устата си.
— Можеш ли да свириш „Върни се в Ирландия“? Той кимна, докато надуваше.
— Тогава изсвири ни я, Джордж.
Той си пое дълбоко въздух:
— Както се казва, Мегън, не си платила на гайдаря, значи не можеш да поръчваш музиката. Ще изсвиря „Пътуващият музикант“ и съм сигурен, че ще ти хареса. Хайде сега, остави ме сам.
Мегън го погледна, врътна се рязко и излезе през вратичката, която водеше надолу към спираловидното стълбище.
Съливан приключи с надуването на гайдата, изсвири няколко ноти към стената отзад и направи необходимата настройка. После се подпря с корем на каменния парапет и засвири. Завладяващата мелодия достигна до всеки ъгъл на катедралата и отекна в камъка. Недобра акустика за орган или хор, помисли Съливан, но великолепна за гайда. Звучеше като старите келтски бойни песни, ехтящи през скалистите долини на Антрим. Гайдите са били измислени, за да отекват в камъка, каза си той. Сега, когато бе чул своята гайда тук, можеше да препоръча използването й вместо орган в Ирландия. Никога не беше звучала толкова красиво.