Иймън Феръл дръпна ръждясалото резе и отвори вратичката. От тъмния отвор долетя позната миризма. Той протегна ръка навътре и докосна тухлите от вътрешната страна. После извади ръката си и я погледна. Сажди.
Феръл насочи лъча на фенерчето си в отвора и видя, че кухото кръгло пространство беше поне шест фута широко. Опита се под друг ъгъл да огледа надолу, ала не можа да види нищо. Внимателно пъхна главата и раменете си през отвора и изви глава нагоре. По-скоро почувства, отколкото видя светлините на града над себе си. Студеното въздушно течение, идващо отдолу, потвърди предположението му, че кухата кула беше комин. Нещо привлече погледа му и той насочи светлината към него. @Степенна, зазидана в тухлите. Раздвижи светлината нагоре-надолу в комина и видя цяла редица железни скоби, които стигаха чак до върха на комина. Излезе от отвора и затвори дебелата желязна врата. След това отново здраво я залости. Остана клекнал на гредата дълго време, после излезе от малкия таван и се приближи до парапета. Викна надолу към Флин.
Флин бързо застана под галерията.
— Откри ли нещо, Иймън?
Феръл се поколеба, после взе решение:
— Видях, че кулата минава зад галерията. Няма врата.
Флин изглеждаше нетърпелив:
— Хвърли ми въжената стълба и ще дойда да проверя.
— Не, не си прави труд, ще продължа да търся.
Флин поразмисли, после каза:
— Тази кула има някакво предназначение. Открий какво може да е.
Феръл кимна:
— Ще опитам.
Но той вече го беше открил и то бе неговият път за бягство, начин да се измъкне от тази каша жив, ако предстоящите преговори се провалят.
Франк Галахър надзърна от Югоизточната галерия. Всички изглеждаха спокойни. Точно срещу него беше застанал Феръл. Забеляза как Съливан мята влюбени погледи към Боулънд през нефа. Джийн Кеърни и Артър Нолти бяха на тавана, приготвяха клади и безсъмнение обсъждаха възможността да го направят за последно преди да умрат. Братът на Мегън, Педар, седеше на площадката пред криптата и наблюдаваше вратите на ризницата. Той бе млад, нямаше още осемнайсет, но беше твърд като скала. „Защото ти си Петър“, спомни си един цитат Галахър, който бе всеотдаен католик, „и върху тази скала аз ще построя моя храм; и адът никога няма да го превземе“. Автоматът „Томсън“ също вършеше работа.
Най-красивата гледка имаха Дивейн и Мълинс, мислеше си Галахър, обаче там горе сигурно беше студено. Мегън, Хики и Флин се щураха насам-натам като нервни домакини преди парти, които проверяват местата за сядане и изобилието от храна и напитки.
Франк Галахър свали копринения шарф на параден церемониалмайстор и го пусна на пода. Насочи пушката си към балкона и взе на фокус Лиъри. Бързо свали пушката. Срещу Лиъри не се насочва пушка. За него или на него не можеш да направиш нищо. Човек просто избягва Лиъри така, както избягва тъмните улици и отделенията за заразно болни.
Галахър насочи вниманието си към заложниците. Заповедта, която трябваше да изпълни, беше съвсем проста: ако излязат от олтара без придружител, застреляй ги. Той съсредоточи погледа си върху кардинала. Някак си трябваше да намери баланса в това, което правеше, да го обсъди с кардинала или със своя изповедник по-късно. По-късно, когато всичко свърши и хората разберат какво прекрасно нещо са направили.
Глава 19
Морийн гледаше как Флин ходеше из катедралата. В движенията му имаше онова чувство за целенасоченост и оживление, което й бе добре познато, и означаваше, че той се чувства пълен с живот и плува в свои води. Гледаше и кардинала, седнал точно срещу нея. Завиждаше му за това, което тя определяше като абсолютна сигурност на положението му, за непоклатимата му вяра, че е невинна жертва и потенциален мъченик. Но по отношение на нея, и може би на Бакстър, не можеше да се каже същото. В техните роли се долавяше присъствието на вина и някакви лоши предчувствия. И тъкмо тези чувства можеха постепенно да подкопаят способността им да устоят на натиска, който идващите часове на деня щяха да донесат.
Тя бързо огледа галериите на двата нефа и балкона на църковния хор. Добре се справяш, Брайън, но нямаш достатъчно бойци. Опита се да си спомни лицата на хората, които бе видяла отблизо и беше почти сигурна, че не познава почти никого, освен Галахър и Дивейн. За Мегън и Педар Фицджералд бе чувала от брат им Томи. Какво се беше случило с всички онези, които някога бе наричала братя и сестри? Бяха отишли в гроба или по лагерите. Тези тук бяха техните роднини, включени в този вечен кръговрат на кърваво отмъщение, типичен за ирландската война. При тази постоянна вендета не виждаше как тя може да спре, преди всички да бъдат изтребени до крак.