Бакстър стисна рамото й:
— Да… мисля, че разбирам.
— Не се изразявам много добре.
Тя познаваше онова пълно потискане на личността, което превръщаше заложниците в зомбита, охотно участващи в драмата. И след това смесените чувства, объркването, вината. Спомни си какво беше казал един психолог: „Ако веднъж си бил заложник, оставаш такъв до края на живота си“. Тръсна глава. Не! Няма да позволи да й се случи. Не.
— Не!
Бакстър стисна дланта й:
— Може и да трябва да умрем, но ти обещавам, че няма да им позволя да злоупотребят с теб… и с нас. Няма да има циркаджийски процес, няма да има публични отричания от думи и постъпки, няма… — усети, че му е трудно да изрече на глас онова, от което тя се боеше. — Няма да има садистични игри, нито психологически тормоз…
Тя разгледа внимателно лицето му. Той притежаваше много по-голяма способност да вниква в нещата, отколкото бе очаквала от един дипломат от старата школа.
Той се изкашля и продължи:
— Ти си много горда жена… Всъщност, това ме улеснява. Ненавиждам ги и всяко нещо, което ми направят, ще унижи тях, не мен. Ще бъде от огромна полза, ако установиш подходящите връзки между себе си и тях.
Тя поклати глава:
— Да. Чувствам се като изменник, а съм патриот. Чувствам се виновна, а съм жертвата. Как е възможно това?
— Когато намерим отговора, ще знаем как да се справим с хора като Брайън Флин.
Тя се насили да се усмихне:
— Съжалявам, че те обремених с всичко това. — Бакстър понечи да я прекъсне, но тя продължи: — Сметнах, че имаш право да го знаеш, преди аз…
Бакстър сграбчи ръката й, обаче тя се прехвърли над задната скамейка, после скочи на последната редица и се хвана за двете дървени колони на резбования параван. Залюля се с крака, вдигнати над перилата, преди да скочи в покритата галерия, шест фута отдолу.
Франк Галахър се наведе от горната галерия. Насочи пушката си точно към главата й, но толкова трепереше, че не можа да стреля.
Иймън Феръл се прицели от другата страна на светилището в гърба й, ала отмести ръката си наляво от целта и пусна единичен изстрел, който изтрещя в тишината на катедралата.
Джордж Съливан и Аби Боулънд погледнаха бързо откъде идва изстрелът, после погледнаха в какво се цели Феръл, но никой от тях не помръдна.
Лиъри беше предусетил какво ще стане, още преди Морийн да направи първото движение. Когато тя излезе от скамейката, той се надвеси над парапета на балкона и я проследи през оптичния прибор. Когато тя се люшна над перилата, той стреля.
Морийн чу рязкото изпукване от изстрела на Феръл и куршумът свирна от лявата й страна. Почти едновременно чу отекването на другия изстрел от балкона и усети как куршумът докосна косата й. От дървената колона до лявото й ухо в лицето й се пръснаха трески. Внезапно две силни ръце я сграбчиха за раменете и я преметнаха назад върху скамейката. Видя над себе си лицето на Харолд Бакстър.
— Пусни ме! Остави ме на мира!
Бакстър не спираше да повтаря възбудено:
— Не мърдай! За Бога, не мърдай!
Звук от бягащи стъпки достигна в светилището и Морийн видя Мегън да се хвърля върху скамейката и да насочва пистолет в лицето й. Изсъска тихо:
— Благодаря — и обра спусъка.
Бакстър се разпростря върху тялото на Морийн:
— Не! За Бога, недей! Мегън изкрещя:
— Махай се, тъпо копеле! Дръпни се! — Тя го удари в тила с пистолета си, после завря цевта в устата на Морийн.
Кардиналът, който беше стигнал до средата на светилището, извика:
— Спри! Пусни ги!
Отец Мърфи се приближи бързо до Мегън, хвана я под мишниците, вдигна я високо във въздуха, и като се завъртя, я хвърли на пода. Мегън се плъзна по гладкия мрамор, след което бързо застана на колене и се прицели в свещеника.
От мястото за причастие долетя ясният глас на Брайън Флин:
— Не!
Мегън се врътна настрана и се втренчи в него, все още насочила напред пистолета си. Флин прескочи оградата на светилището и се изкачи по стъпалата към олтара:
— Качи се на балкона и стой там!
Мегън се наведе. Пистолетът се тресеше в ръката й. Всички около нея стояха неподвижно. Появи се и Джок Хики:
— Ела с мен, Мегън — приближи към нея, наведе се над гърба й и взе двете й ръце в своите. — Хайде. Това беше.
Изправи я на крака и свали ръката с пистолета до бедрото й. Поведе я по стъпалата и двамата се отдалечиха по централната пътека.
Флин отиде до скамейките и погледна надолу:
— Колко галантно, Бакстър. Колко рицарско! И глупаво.