Харолд Бакстър се изправи, дръпна Морийн до себе си. Флин я погледна:
— Няма да се измъкнеш толкова лесно. Едва не уби сър Харолд.
Морийн не отговори. Бакстър притисна с носна кърпичка бузата й там, където я бяха одрали треските, Флин вдигна ръка и го блъсна настрана. Продължи да говори спокойно:
— И не си мисли, че Лиъри е лош стрелец. Ако беше стигнала до вратата, щеше да покоси и двата ти глезена. Това се отнася също за Негово високопреосвещенство и за добрия отец. Ако по някакво чудо някой се измъкне оттук, друг ще умре вместо него. — Огледа един по един: — Дали да не ви вържа всички заедно? Бих предпочел да не го правя. — Отново ги огледа студено: — Не напускайте светилището! Ясни ли са правилата? Добре. Седнете. — Флин мина зад олтара и се спусна по стъпалата до площадката пред криптата. Попита тихо Педар Фицджералд: — Има ли някакво раздвижване тук?
Фицджералд отговори също тихо:
— Вдигаха шум в коридорите, но сега се умълчаха. Има ли някой прострелян? Сестра ми добре ли е?
— Всички са добре. Не напускай този пост, независимо какво ще чуеш отгоре.
— Знам. Внимавай с Мегън, моля те!
— Всички внимаваме с нея, Педар.
Един полицай от подразделението за тактическо наблюдение се втурна в кабинета на монсеньор и нахлу задъхан във вътрешния офис:
— Сержант!
Тесик и Бърк едновременно вдигнаха поглед. Патрулът съобщи задъхано:
— Хората в коридорите са чули два изстрела вътре.
Тесик погледна Бърк:
— Това е. Сега вече ще влезем.
Той бързо го заобиколи и тръгна към вратата. Бърк го сграбчи за раменете и блъсна гърба му в камината. Тесик възвърна равновесието си и извика на патрула:
— Арестувай този тип!
Полицаят се поколеба и измъкна служебния си пистолет. Телефонът иззвъня.
Бърк се протегна към него, Тесик го дръпна настрани и вдигна слушалката:
— Сержант Тесик, полицейско управление на Ню Йорк.
Седнал на пейката пред долния орган, Флин започна:
— Обажда се Фин Макмейл.
Гласът на Тесик беше развълнуван:
— Какво става там при вас? За какво е цялата тази престрелка?
Флин запали цигара.
— Два изстрела не могат да се нарекат „престрелка“, сержант. Не е лошо да прекараш следващия си отпуск в Белфаст. Там майките стрелят по два пъти в детската стая, само за да събудят децата си.
— Какво…
— Няма прострелян — прекъсна го Флин. — Един автомат даде случаен изстрел — и рече внезапно: — Започваме да ставаме нетърпеливи, сержант.
— Само не се вълнувайте!
— Крайният срок за изпълнение на нашите условия е до изгрев, а изгревът няма да се забави, само защото вие се туткате и не можете да откриете началниците си.
Той затвори и дръпна от цигарата си. Мислеше за Морийн. Трябва да я върже за нейно добро и за доброто на всички тях. Но може би й дължеше правото на свободен избор и възможността да следва съдбата си без негова намеса. В някой момент, преди да е изгряло слънцето, те ще се освободят един от друг, или отново ще бъдат заедно, независимо по какъв начин.
Глава 22
Сержант Тесик остави слушалката и погледна Бърк. — Автомат дал случаен изстрел. Така каза… Не знам. — Той изглеждаше малко поукротен. — Ти какво мислиш?
Бърк въздъхна дълбоко, после отиде до прозореца, който гледаше към катедралата, и дръпна пердетата. — Погледни нататък!
Сержант Тесик погледна обляната в светлина катедрала.
— Влизал ли си някога вътре, Тесик?
Той кимна:
— Бил съм при даване на причастие. На едно-две погребения.
— Аха. Е, помниш ли галериите, тоест балконите? А балкона за църковния хор? И повече от един акър скамейки. Това нещо вътре е смъртоносен капан, сержант, едно проклето стрелбище, в което твоите хора ще бъдат патиците. — Бърк пусна пердето да падне и се обърна към него. — Моите източници на информация ми донесоха, че онези хора имат автоматично оръжие и снайперистки пушки. Вероятно и противотанкови ракети. Ти с какво разполагаш, Тесик? С револвери? Върни се на поста си! Кажи на хората си да се изнасят бързо.
Тесик отиде до един бюфет, наля си чаша бренди, изпи го, стоя около минута, забил поглед в пространството. После погледна Бърк:
— Добре, няма да се правя на герой — направи опит да се усмихне. — Мислех си, че ще бъде голяма работа. Няколко медала. Похвала от майора… гласност в пресата. Нали знаеш?
— Да, присъствал съм на много такива погребения. Другият полицай от тактическия отдел прибра пистолета си в кобура и излезе, Тесик унило тръгна към вратата.
— И без глупости, сержант!
Тесик излезе от вътрешния офис, после извика:
— Искат да говорят с висш полицейски служител. Надявам се, че ще успееш да намериш някого.