Лейтенант Янг го стрелна с поглед:
— Къде са те? Нали не са в катедралата?
— Боя се, че са точно там.
— О, за Бога, извинете, мамка му! Това е то. Отиде ми хлебецът.
— Само трима от около сто ВИП-а не е чак толкова зле.
— Не си прави майтап! Лошо. Много лошо.
— Доколкото имам сведения, засега им няма нищо. Освен тях са задържали и един свещеник, отец Мърфи. Той не е ВИП, така че не се притеснявай!
— По дяволите! Загубих три ВИП-а! — Той продължи да дърдори, докато си наливаше втора чаша: — Мамка му!
Трябваше да изпратят Тайните служби. Когато дойде папата, президентът изпрати Тайните служби да ни помагат — погледна Бърк и монсеньор и продължи: — Повечето от нашите отидоха при трибуните. Бърд избра най-добрите, а за мен останаха шепа некомпетентни мърлячи.
— Точно така. — Бърк отиде до вратата. — Доведи сега няколко компетентни момчета, за да стоят при монсеньор Даунс. Той е ВИП. Аз ще се опитам да разговарям с онези вътре. Те също са ВИП.
Янг го погледна гневно:
— Защо не ни предупредихте, че нещо такова ще се случи, Бърк?
— Не сте ни питали.
Бърк излезе от кабинета, спусна се по стълбището и намери асансьора, който го отведе в мазето. Натъкна се на някакъв латиноамериканец от охраната.
— До ризницата — каза Бърк без предисловия. Човекът го заведе до един коридор и посочи. Бърк видя шестима полицаи от подразделението за тактическо наблюдение, наредени покрай стените на коридора с извадени пистолети. Вдигна значката си и им направи знак да се изтеглят назад. Извади своя револвер и го мушна в джоба на палтото си. Слезе по няколкото стъпала там, където се разширяваше коридорът. Подаде внимателно главата си зад ъгъла и огледа сводестата мраморна ризница.
Един от полицаите зад него прошепна:
— Оня тип горе на площадката държи автомат „Томсън“.
Бърк внимателно влезе в ризницата и мина покрай редицата маси до стената отдясно. В края им имаше друг сводест вход и през него се виждаше слабо осветена многоъгълна стая от камък и тухли.
Бавно се приближи до вратите, като внимаваше да не попада в тази част от стълбището, където можеха да го видят. Чу приглушени гласове да отекват отгоре. Опря гръб на мраморната стена и усети сърцето си да бие силно. Напълни няколко пъти дробовете си, но сякаш бе изгубил гласа си. Ръката му стискаше здраво револвера в джоба и той я извади. Опря я на стената, за да престане да трепери. Погледна часовника си. Една минута. След една минута ще извика Фин Макмейл.
Морийн седеше на скамейката, скрила лице в ръцете си, а от двете й страни отец Мърфи и кардиналът изливаха несекващ поток от утешителни думи. Бакстър дойде от масата за причастие, където беше поставена гарафа с вода.
— Ето, пийни.
Тя поклати отрицателно глава и рязко се изправи.
— Оставете ме. Махнете се всички! Какво знаете вие? Не знаете и половината от всичко това. Но скоро ще разберете.
Кардиналът направи знак на двамата и те го последваха към другия край на светилището. Когато застанаха до трона, кардиналът започна тихо:
— Нужно й е да остане насаме със себе си. Изтормозена е. Ако има нужда от нас, сама ще дойде. — Той вдигна глава към олтара, който се издигаше в светилището. — Бог ни доведе заедно в своя дом и сега сме в ръцете Му… ние, както и те. Това, което ще стане, е Негово дело, не наше. Не трябва да предизвикваме тези хора и да им даваме повод да посегнат на нас или на този храм.
Бакстър се изкашля:
— Длъжни сме да избягаме, ако ни се предостави добра възможност.
Кардиналът му отправи ядосан поглед:
— Боя се, че изхождаме от различни стандарти на поведение и мислене. Все пак, господин Бакстър, настоявам в моя храм да правим това, което аз кажа.
Бакстър отговори хладно:
— В този случай е под въпрос на кого е църквата, Ваше високопреосвещенство. — Той се обърна към отец Мърфи: — Как мислите вие?
Отец Мърфи сякаш се подвоуми, преди да отговори:
— Няма нужда да спорим. Негово високопреосвещенство е прав.
Бакстър беше разгневен:
— Вижте какво, не обичам да ме командват. Трябва да окажем някаква съпротива, макар и само психологическа, и поне да имаме план за бягство, ако искаме да запазим разсъдъка и самоуважението си. Иначе може да продължи с дни… или седмици… Ако си тръгна оттук жив, искам да съм в състояние да живея в мир със себе си.
Кардиналът заговори:
— Господин Бакстър, тези хора засега се отнасят с нас доста добре. Вашият начин на действие може да предизвика репресивни мерки от тяхна страна и…
— Отнасят се добре? Не давам и пет пари как се отнасят към нас. Нямат право да ни държат тук.