Шрьодер изглеждаше доволен:
— Добра работа. Това облекчава моята задача, или задачи. Нали така? — той се обърна към Бърк: — Още нещо. Имаше ли впечатлението, че жената, която стреля в теб, наистина възнамерява да те убие?
Бърк отговори:
— Имах впечатлението, че тя се целеше в коня. Вероятно спазват известна дисциплина при стрелбата, ако това е, което искаш да разбереш.
Полицаите в стаята закимаха. Комисар Рурк попита:
— Някой знае ли нещо за тази група, фенианите — и погледна Крюгер и Хоган.
Крюгер отговори:
— Почти не разполагаме с фондове да поддържаме звено за връзка по проблемите в Северна Ирландия. Нали разбирате, беше сметнато, че ИРА не представлява непосредствена заплаха за Съединените щати и решихме, че вземането на превантивни мерки е неоправдано. За съжаление, сега плащаме за тази пестеливост.
Дъглас Хоган добави:
— ФБР доскоро смяташе, че става въпрос за временната ИРА, докато майор Мартин не даде друго обяснение. Моят отдел, който се занимава с ирландските организации в Америка, не разполага с достатъчен брой служители и до голяма степен разчита на британското разузнаване за получаване на сведения.
Бърк вътрешно кимна. Започваше да улавя накъде духа вятърът. Крюгер и Хоган бяха решили да се държат сприхаво, поемайки линията „Нали ти казах, но кой да чуе?“ Освен това се покриваха, репетираха даването на обяснения и поставяха основи за работата си в бъдеще. При това добре изиграно. Комисар Рурк погледна майор Мартин:
— Тогава вие сте… искам да кажа… Вие не сте… Майор Мартин се усмихна и се изправи:
— Да, всъщност не съм точно от посолството. Аз съм от британското военно разузнаване. Няма нужда то да става известно. — Огледа стаята и се обърна към Лангли: — Уведомих инспектор Лангли, че се готви нещо. Но за нещастие…
Лангли отговори сухо:
— Да, майорът беше много полезен. Както и ЦРУ и ФБР. Моите хора се справиха удивително добре, всъщност изпуснахме нещата само за минута. Лейтенант Бърк може да бъде похвален за своята изобретателност и смелост.
Последва мълчание, обаче както Бърк забеляза, никой не извика „Браво, Бърк!“ Внезапно му проблесна, че всеки от тях определяше своите цели и заплахите лично за себе си, търсеше съюзници, жертвени агнета, врагове, опитваше се да измисли как да използва ситуацията в своя полза.
— Обещах на Флин, че няма да го караме да чака. Шрьодер каза:
— Няма да започна преговори, докато не изясним позицията си. — Той погледна Войт, помощника на губернатора: — Губернаторът даде ли да се разбере, че е склонен да им даде имунитет?
— Досега не — поклати глава Войт. Шрьодер погледна Робърта Шпигел:
— Каква е позицията на кмета относно използването на полицията?
Робърта Шпигел запали цигара.
— Независимо каква сделка се сключи с Лондон или Вашингтон, или който и да е друг, кметът ще приложи закона и ще заповяда всеки, който излезе от катедралата, да бъде арестуван. Ако не напуснат доброволно, той си запазва правото да изпрати вътре полиция за задържането им.
Шрьодер кимна замислено, после погледна Арнолд Шеридан. Представителят на външното министерство декларира:
— В този случай не мога да говоря от името на държавната власт. Не знам каква позиция ще заеме главният прокурор относно даването на имунитет срещу федерално съдебно преследване. Но може да се допусне, че никой във Вашингтон няма да се съгласи с тези искания.
Шрьодер се обърна към Томас Донахю. Ирландският генерален консул погледна майор Мартин и отговори:
— ИРА е обявена извън закона в Ирландската република и моето правителство няма да приеме нейни членове или да им предложи убежище, в случай че британското правителство реши да освободи тези хора, което е малко вероятно.
Майор Мартин допълни:
— Макар да не представлявам правителството на Нейно величество, мога да ви уверя, че неговата позиция, както винаги, що се отнася до ИРА или каквото днес се наричат, е: никога не преговаряме, но ако преговаряме, не отстъпваме по никой пункт, а ако отстъпим по някой пункт, никога не им даваме да го разберат.
Робърта Шпигел се обади:
— Сега, след като знаем какви безкомпромисни копелета сме всички, хайде да преговаряме.
Комисар Рурк се обърна към Шрьодер:
— Да, сега всичко, което трябва да направиш, е да ги придумаш, Берт. Те включиха Червения кръст и Амнести, така че не можем лесно да ги излъжем. Трябва да бъдеш много… много… — той не намери думата, която търсеше, и се обърна към капитан Белини, който до този момент мълчеше: — Капитане, ако… колкото и да е невероятно, Берт не успее, поделението за бързо реагиране готово ли е да осъществи… внезапно нахлуване в катедралата?