— Не. Никаква войска, никаква щатска полиция. Имам повече от двайсет хиляди полицаи, повече от една армейска дивизия. Малко по малко, ще ги изведем на улицата.
— 69-и полк е събран и готов да помогне.
— Събран? — засмя се Клайн. — По-скоро пиян. Божичко, съставът свърши дежурството си в два часа. Вече са така натряскани, че няма да различат пушката от връзките на обувките си.
— Случайно разбрах, че офицерите и по-голямата част от подофицерите са на коктейл в Оръжейната точно сега и…
— Какъв номер се опитваш да извъртиш?
— Да извъртя?
— Да извъртиш!
Губернаторът се изкашля в шепа, после се усмихна добродушно:
— Добре де, виж каква е работата. Знаеш много добре, че това е най-голямата неприятност, сполетяла Ню Йорк от угасването на тока през 77-ма и аз трябва да покажа, че правя нещо.
— Върви си в Олбъни. Остави ме да управлявам града си.
— Твоят град е в моя щат. Аз съм отговорен пред всички хора.
— Така ли? Къде беше, когато ни трябваха пари?
— Виж… Виж сега. Не се нуждая от твоето разрешение, за да повикам Националната гвардия или щатската полиция.
— Обади се на твоя главен прокурор да провериш.
Кметът Клайн се обърна и направи крачка към стъпалата.
— Чакай, Мъри. Слушай… Ако Олбъни поеме разходите по тази операция? Искам да кажа… Божичко, но това ще струва на града милиони! Ще се погрижа за това и ще издействам Вашингтон да даде още малко. Ще кажа, че е от международно значение, което си е истина, като парите, отпускани за охрана на посолствата. Става ли?
Кметът спря слизането си по стъпалата и се обърна към губернатора. Усмихна се насърчително. Губернаторът продължи:
— Ще платя всичко, ако ми позволиш да изпратя свои хора, трябва да демонстрирам присъствието на щатската управа тук. Нали разбираш? Какво ще кажеш, Мъри?
Кметът отговори:
— Парите трябва да се изплатят на града в срок от трийсет дни след представяне на сметката за разходите.
— Имаш го.
— Включително извънредния и редовно положения труд на всички служби, които са включени, в това число полиция, пожарна и останалите общински звена, докато трае обсадата; също и разходите, направени впоследствие.
— Добре.
— Включително разходите за ремонт на общинска собственост и сумите за подпомагане на частни лица и бизнесмени, които претърпят загуби.
Губернаторът преглътна.
— Разбира се.
— Но само 69-и полк. Никакви други гвардейски единици и никаква щатска полиция, моите момчета не се разбират с тях.
— Нека да изпратя щатската полиция в други избирателни райони, за да се запълни вакуумът от командироването на редовните полицаи в Манхатън.
Кметът поразмисли, после кимна и се усмихна. После подаде ръка и губернаторът я стисна. Кметът Клайн каза високо, така че да чуят хората в коридора под тях:
— Господин губернатор, бих желал да свикате 69-и полк и щатската полиция.
Полковник Денис Лоугън седеше начело на масата в оръжейната зала на 69-и полк на авеню „Лексингтън“. Над сто офицери, подофицери и цивилни лица седяха или стояха прави в голямата зала. Всички бяха почти или напълно пияни. Самият Лоугън се чувстваше леко замаян. Настроението тази година не беше много приповдигнато, забеляза той. В залата цареше потиснатост, в резултат на съобщенията за безредиците в центъра на града. Един сержант се приближи до Лоугън с телефон и включи апарата в жака.
— Господин полковник, губернаторът е на телефона.
Лоугън кимна и се поизправи. Пое слушалката и погледна майор Коул:
— Полковник Лоугън на телефона, сър. Честит празник, господин губернатор.
— Страхувам се, че денят не е честит. Група ирландски революционери са завзели катедралата „Свети Патрик“.
Полковникът почувства тежест в гърдите си и всяка част от тялото му, освен гърлото, се обля в пот.
— Да, сър.
— Свиквам 69-и полк.
Полковник Лоугън се огледа. Повечето от офицерите и подофицерите се олюляваха, няколко се бяха проснали на масите. Съставът вече си бе отишъл по домовете или беше пръснат по кръчмите.
— Полковник?
— Да, сър.
— Пълно бойно снаряжение, екипировка за овладяване на улични безредици, оръжие с бойни патрони.
— Да, сър.
— Сборен пункт пред резиденцията на кардинала на Медисън. Там очаквайте следващите заповеди. Не се бавете!
— Да, сър.
— Готов ли е 69-и, полковник?
Лоугън понечи да каже нещо разумно, после се изкашля:
— Ирландските бойци са винаги готови, господин губернатор!
— Говори капитан Берт Шрьодер от полицейското управление на Ню Йорк. — Шрьодер се пресегна и завъртя копчетата, с които се включваха високоговорителите в двете резиденции.