— Как разбра за нас, лейтенант?
— Не е твоя работа.
— Разбира се, че е. Майор Мартин ли ти каза?
Бърк осъзна, че се чувства по-свободен да говори без предавател, който да препраща думите му в енорийския дом. Той кимна и видя как някакъв странен израз премина по лицето на Флин.
— Той да не е някой от твоите приятели?
— Познанство на професионална основа — отговори Флин.
— Добрият майор съобщи ли ти истинското ми име?
Бърк не отговори. Флин се приближи още към вратата.
— Има една стара пословица сред разузнавачите: „Не е важно кой е изстрелял куршума, а кой е платил за него“ — погледна внимателно Бърк. — Кой е платил за куршумите?
— Ти ми кажи.
— Британското военно разузнаване осигури всичко необходимо за фенианската армия.
— Британското правителство не би поело такъв риск, само заради дребната ви война.
— Говоря за хора, преследващи собствени цели, които може да съвпадат, но може и да не съвпадат с целите на техните правителства. Тези хора говорят за някакви исторически съображения, за да оправдаят онова, което вършат…
— Ти правиш същото.
Флин не обърна внимание на прекъсването:
— Тези хора са невероятни егоисти. Животът им придобива смисъл само ако могат да манипулират, мамят, интригантстват и елиминират враговете си, истински и въображаеми, от другата или от тяхната собствена страна. Самоутвърждават се само в ситуации на криза и смут, които често самите те създават. Това са твоите хора от разузнаването, или тайни ченгета, или каквито там още се наричат. Това е майор Бартолъмю Мартин.
— Помислих, че описваш себе си.
Флин се усмихна студено:
— Аз съм революционер. Тези, които са контрареволюционери, са далеч по-окаяни.
— Може би трябва да започна да се занимавам с разследване на кражби на коли.
Флин се засмя.
— Ах, лейтенант, ти си честно ченге. Вярвам ти.
Бърк не отговори и Флин продължи:
— Ще ти кажа още нещо. Мисля, че някой в Америка е помагал на Мартин. Наложило се е. Пази се от ЦРУ и ФБР.
Бърк отново не отговори и Флин зададе въпроса:
— Кой печели най-много от това, което става днес?
Бърк вдигна очи:
— Не и ти. Скоро ще бъдеш мъртъв и ако това, което казваш, е вярно, тогава в какво се превръщаш ти? В пешка. Незначителна пешка, пожертвана от британското разузнаване и може би от ЦРУ или ФБР, заради собствената им игра.
Флин се усмихна.
— Да, знам го. Но пешката е взела топа и се намира в неговото квадратче. Пешките не бива да се подценяват. Когато стигнат до края на шахматната дъска, те могат да се превърнат в офицери.
Бърк разбра Брайън Флин. Попита:
— Ако приемем, че майор Мартин е такъв, какъвто казваш, тогава защо ми разказваш всичко това? Да не би да очакваш от мен да го разоблича?
— Не, то ще ме компрометира, нали разбираш? Просто го дръж под око! Сега, когато послужих за постигане на целта му, той иска да ме види мъртъв. Иска заложниците да умрат и катедралата да бъде разрушена, за да покаже на света какви диваци са ирландците. Внимавай какви съвети дава на твоите началници! Разбираш ли?
— Разбирам, че си попаднал в ситуация, от която не можеш да излезеш победител. Забъркан си в лоша сделка, която си мислел, че можеш да преобърнеш, но сега не си толкова сигурен.
— Целта ми не е компрометирана. Само от британското правителство зависи дали ще освободят тези хора. Тяхна ще бъде грешката, ако…
— За Бога, човече, откажи се от това — гласът на Бърк издаде нетърпението и гнева му. — Ще ти дадат няколко години условна присъда за тежка степен на физическо насилие, или за каквото успееш да се споразумееш с прокурора.
Флин сграбчи железните пръчки пред себе си:
— Престани да говориш като шибано ченге, Бърк! Аз съм войник, а не презрян престъпник, който прави сделки с прокурорите.
Бърк въздъхна тежко и промълви:
— Не мога да те спася.
— Не съм те молил. Но фактът, че го спомена, ми говори повече за ирландеца Патрик Бърк, отколкото иска да признае полицаят Патрик Бърк.
— Дрън-дрън.
Флин пусна пръчките.
— Погрижи се само за майор Мартин и ще спасиш заложниците и катедралата. Аз ще спася фенианите. Сега тичай обратно като добро момче и донеси соленото месо. Може пак да си поговорим.
Бърк вложи деловитост в гласа си:
— Искат да приберат тялото на коня.
— Разбира се. Примирие за прибирането на телата на мъртвите — отново се беше овладял и се усмихна: — Само да не вземат да приготвят от него солено месо. Един мъж с въже и открита платформа. И без номера.
— Без номера.
— Имаше достатъчно номера за един ден — Флин се обърна и се заизкачва по стъпалата, после спря внезапно и се обърна: — Ще ти докажа, че съм почтен човек, Бърк. На всички е известно, че Джак Фъргюсън е информатор на полицията. Кажи му да се измита от града, ако му е мил животът.