— Няколко. Дейността ти в края на седемдесетте. От другата страна на океана.
— Да, от другата. А сега, от тази. За разлика от Джон Хики, не съм официално умрял, а само официално изчезнал. Добре, хайде да се върнем на любимата си тема. Майор Мартин присъства ли на военните ви съвети?
— Да.
— Отървете се от него.
— Засега той представлява Британското консулство. Флин се изсмя пресилено:
— Сър Хари ще изпадне в ужас, като научи това. Нека ти кажа, че майор Мартин ще изработи дори своето Министерство на вътрешните работи. Той е предан единствено на маниакалната си омраза към ирландците. За Бога, трябва да го изключите от процеса за вземане на решения.
— Предпочитам да стои наблизо, за да мога по-лесно да го наблюдавам.
Флин поклати глава:
— Такъв човек не можеш да наблюдаваш, независимо колко близо се намира. Махни го от енорийския дом, по-далече от твоите началници.
Бърк отбеляза тихо:
— За да могат хората ти отвън по-лесно да го ликвидират.
По лицето на Бърк бавно се плъзна усмивка:
— О, лейтенант, ти си бил много умен. Да, наистина е така.
— Моля те да не предприемаш нищо, преди да си говорил с мен.
— Да, трябва да се съобразявам с теб — кимна Флин. — Може още да работим заедно.
— Може би.
— Виж, в момента се водят много двойни игрички, Бърк — отвърна Флин. — Само нюйоркската полиция, доколкото разбирам, няма задни мисли. Ще разчитам на теб, лейтенант, да си свършиш работата. Трябва да играеш ролята на честния брокер и да предотвратиш кървавата баня. Утре до зазоряване, иначе, обещавам ти, тази катедрала ще изгори. Това е също толкова неизбежно, колкото изгревът.
— Искаш да кажеш, че не е във властта ти да спреш?
— Бързо се досещаш. Мога да контролирам хората си само до определен момент. Но на зазоряване, ако исканията ни не бъдат изпълнени, всеки мъж и жена тук вътре ще действа по предварително издадена заповед. Без дори да изрека и дума, заложниците ще бъдат застреляни или хвърлени от кулата на камбанарията, ще бъдат подпалени огньовете и автоматично ще се включат останалите средства за разрушаване.
Бърк отсече:
— Постъпил си много глупаво, като си преотстъпил контрола. Глупаво и опасно.
Флин притисна лице към металните пръчки.
— Има нещо още по-лошо от преговорите с мен. Ако нещо с мен се случи, ще трябва да се оправяте с Хики и жената, която наричаме Прения. Затова ти и Шрьодер не се опитвайте да работите срещу мен. Работете с мен и никой няма да умре.
— Познатият дявол е по-добър от непознатите.
— Съвсем вярно, лейтенант. Съвсем вярно. А сега можеш да вървиш.
Бърк слезе заднишком на долното стъпало. Той и Флин се спогледаха. Този път Флин не направи движение да се обърне и Бърк си спомни предписанието на отдела, който преговаряше за заложници — никога не се обръща гръб на терористите, които ги държат. „Трябва да се отнасяш с тях като с кралски особи“ — обичаше да повтаря Шрьодер в интервютата по телевизията. „Никога не им показвайте гърба си. Не използвайте отрицателни думи. Не казвайте думи като «смърт», «убийство», «убивам», «умирам», «мъртъв». Винаги се обръщайте към тях с уважение“. Шрьодер би получил удар, ако беше чул разговора им.
Бърк слезе още едно стъпало заднишком. Шрьодер си имаше своите методи, и все пак Бърк започваше да се убеждава, че тази ситуация изисква гъвкавост, оригиналност и дори правене на компромиси. Надяваше се Шрьодер и останалите да го разберат, преди да е станало прекалено късно.
Той обърна гърба си към Флин, слезе по стъпалата, заобиколи количката и тръгна към коридора. През цялото време усещаше дълбоките тъмни очи, които го следваха.
Глава 30
Патрик Бърк извървя дългия подземен път от ризницата, покрай мълчаливите полицаи в коридора. Забеляза, че подразделението за тактическо наблюдение беше заменено от Службите за бързо реагиране. Носеха черни униформи и черни бронирани жилетки. Въоръжени бяха с пушки, снайпери, автомати и пистолети със заглушители. Нямаха нищо общо с обществената представа за ченге. Очите им постоянно шареха, телата им бяха прекалено напрегнати, в стиснатите им устни димяха цигари.
Бърк влезе в мазето на енорийския дом и тръгна нагоре по стълбището към кабинета на монсеньор. Мина през претъпкания външен офис и влезе в другата стая, като плътно затвори вратата зад себе си. Срещна погледите на дванайсетте човека вътре — мислено ги бе нарекъл Отчаяната дузина. Застана в средата на стаята.
Най сетне Шрьодер се обади:
— Защо се забави толкова?
Бърк отиде до един стол и седна:
— Каза ми да се опитам да го преценя.
— Никакво преговаряне, Бърк. То е моя работа. Не познаваш процедурата…