— Ще си тръгна на мига, само кажи. Нямам желание да попадна на предната корица на „Тайм“.
Шрьодер скочи от мястото си:
— Започва да ми писва от напомняния за онази шибана статия в „Тайм“…
Заместник-комисарят Рурк се намеси:
— Хайде, момчета, престанете. Очаква ни дълга нощ. — Обърна се към Шрьодер: — Искаш ли Бърк да си тръгне, след като ни осведоми?
Шрьодер поклати глава:
— Флин го направи своето момче за поръчки, а ние не можем да си позволим да разстройваме господин Флин.
Лангли се обади: — Какво иска Флин, Пат?
Бърк запали цигара и мълча по-дълго, отколкото се считаше за учтиво.
— Каза, че в известен смисъл катедралата ще се саморазруши на зазоряване.
Всички мълчаха, докато не се обади Белини:
— Ако трябва да я завзема със сила, не е лошо да предвидите достатъчно време за сапьорите да прегледат всеки инч. Сега разполагат само с две кучета: Сали и Бренди… — Той поклати глава: — Каква бъркотия, мамка му!
— Каквито и устройства да са заложили, те могат да забавят действието им — обади се Шрьодер. — Ще ги убедя да направят отсрочка.
Бърк го погледна:
— Мисля, че не разбра какво съобщих. Лангли отново попита:
— Какво друго каза той, Пат?
Бърк се облегна назад и им представи редактирана версия на разговора си с Флин. От време на време поглеждаше майор Мартин, застанал срещу камината в класическа поза. Доби впечатлението, че Мартин мислено попълва липсващите изречения.
Бърк спря вниманието си върху Арнолд Шеридан, квинтесенция на представата за държавен служител — пестелива усмивка, приятни маниери, обработен глас, който не казваше нищо. Беше назначен в отдела по безопасността, но вероятно намираше за проява на лош вкус дори факта, че само привидно е ченге. Бърк разбираше, като човек, който присъства в центъра на събитията, Шеридан можеше да промени поведението на администрацията във всички възможни посоки. Твърда линия, умерена линия или липса на определено становище. Вашингтон можеше да принуди Лондон да отстъпи, а след това, като плочки от домино, Дъблин, Олбъни и управата на Ню Йорк щяха да се надпреварват кой първи да го последва. Но докато гледаше Шеридан, той установи, че няма представа какво става зад тези учтиви безизразни очи.
Докато говореше, Бърк погледна и Шрьодер. Този човек бе съвършен слушател, така както беше съвършен говорител. Чуваше и запомняше всяка дума, дори интерпретираше нюансите, правеше анализ и стигаше до заключения. Но в крайна сметка, по силата на някакъв невероятен процес в мозъка му, никога не разбираше същността на казаното. Бърк тръсна пепелта в чашка от кафе:
— Не мисля, че този тип е банален случай от буквара. Смятам, че няма да се огъне в исканията си и няма да допусне отсрочки, Шрьодер.
Шрьодер настоя:
— Всички правят отсрочки, Бърк. Искат да изиграят пиесата докрай и мислят, че отстъпката ще дойде през следващата минута, или през следващия час, или на другия ден. Такава е човешката природа.
Бърк завъртя глава:
— Не разчитай на вероятността да ти дадат повече време.
Майор Мартин се намеси в разговора:
— Ако може да кажа нещо… Анализът на лейтенант Бърк е погрешен. Разправям се с ирландци от десет години и знам, те са ужасни лъжци, мошеници и блъфьори. Флин ще даде отсрочка, ако продължавате да му давате надеждата за…
— Глупости! — стана Бърк.
Ирландският генерален консул също се изправи:
— Майоре, мисля, че е непочтено да характеризирате ирландците…
Майор Мартин насила вложи дружелюбна нотка в гласа си:
— О, извини ме, Томас! Говорех само за ИРА, разбира се. — Той обходи с очи стаята: — Нямах предвид ирландците в Америка. Комисар Рурк, господин Хоган, лейтенант Бърк и — той погледна усмихнато Шрьодер, — вашата по-добра половина.
Комисар Рурк кимна, за да покаже, че няма лоши чувства:
— Всички сме малко напрегнати. Хайде да приемаме всичко по-спокойно. Съгласни ли сте? — Той погледна Бърк: — Лейтенант, майорът има повече опит в тези неща. Той ни осигурява ценна информация и ни позволява да вникнем в нещата. Знам, че ирландските проблеми са твой специалитет, но този не е от ирландско-американско естество. Сега нещата са по-различни.
Бърк огледа присъстващите:
— За малко искам да го превърна в чисто американски проблем. По-точно, искам да разговарям с комисар Рурк, капитан Шрьодер, инспектор Лангли и господин Хоган насаме.
Комисар Рурк се чудеше какво да предприеме. Майор Мартин тръгна към вратата:
— Трябва да отида до посолството.
Томас Донахю също се извини и го последва. Монсеньор Даунс кимна и излезе. Арнолд Шеридан стана и погледна часовника си: