— Да, но понеже се опитваме да стигнем до разбирателство, да установим доверие помежду си, а аз съм единственият, който говори с вас, чудя се дали не можете да направите същото и за мен. Искам да кажа, че говорих с господин Хики преди това и…
Флин се изсмя и се огледа, Хики не се виждаше наоколо.
— Джон малко те е поизмъчил, нали, капитане? Обича да си прави неприятни шеги. Просто не му обръщайте внимание. Обича да дрънка. Ирландец, какво да се прави.
— Да, но може да се получи недоразумение. Вие сте шефът и аз искам да контактувам свободно с вас и…
Флин пусна слушалката върху телефона и запрелиства книга с нотни текстове. Искаше да намери нещо нерелигиозно, което да отвлече мислите му от катедралата. Измежду всички забравени от Бога места, на които беше стъпвал кракът му, никое не му изглеждаше по-странно забравено от тази катедрала. И все пак другите, помисли той, чувстваха тук присъствието на божествения дух. Осъзна, че празнотата, която усещаше, беше само вътре в него. Намери „Розата на Тралий“, завъртя ключа на органа и засвири, като си пееше тихо:
Когато слънцето бавно се скри зад морето, и над планината зелена луната изгря, към Тралий тръгнахме с мойта любима —
да открием извор с кристална вода.
Берт Шрьодер дълго гледа замлъкналата слушалка,
скръстил ръце на бюрото и потънал в мисли, Флин говореше за имунитет, което показваше, че мисли за бъдещето и следователно наистина желаеше да не утежнява престъплението си. Нямаше намерение да убива никого, най-малкото себе си. И което беше по-важно, започваше да зависи от него то винаги се случваше. Беше неизбежно, защото осъзнаваше, че гласът на Шрьодер е единственият, който е от значение. Шрьодер вдигна глава.
— Мисля, че вече имам представа за този тип. Бърк отбеляза:
— Звучеше така, сякаш има представа за теб. Очите на Шрьодер се стесниха и той кимна неохотно:
— Да, изглежда познава някои от методите ми. Боя се, че медиите отделят твърде много внимание на моето бюро — и добави: — Никога не съм търсил публичност.
— Искаш да кажеш, че твоята автобиография е публикувана без одобрението ти? Божичко, можеше поне да почакаш да излезеш в пенсия. — Бърк се усмихна: — А сега изпускаш най-важната глава от нея. Трябва да обсъдиш това с агента си. — Бърк вложи помирителна нотка в гласа си: — Виж, Берт, аз не знам всички отговори, но…
Шрьодер се изправи:
— Не, не знаеш. И ми омръзна да играеш преден защитник по фланга!
Всички занемяха. Бърк стана и тръгна към вратата. След него Шрьодер подвикна:
— Не се отдалечавай много! Флин може да поиска след малко кафе.
Бърк се обърна:
— До този момент се сблъскахме с двойни игри, некомпетентност и малко обикновена глупост. И въпреки това досега имахме адски късмет, но ако до сутринта не обединим усилията си, ще станем свидетели на кръвопролитие и светотатство, и ще трябва много да обясняваме. Загледан пред себе си, Шрьодер отсече спокойно:
— Остави всичко на мен.
Глава 32
Отец Мърфи прекоси светилището и застана пред трона на кардинала.
— Ваше високопреосвещенство, бих желал да чуете изповедта ми.
Кардиналът кимна.
— Хвани ръцете ми.
Мърфи почувства листчето хартия да залепва за ръката му.
— Не… Бих искал да отидем в изповедалнята. Кардиналът се изправи:
— Да отидем в ризницата.
— Не… — Мърфи почувства как по челото му изби пот. — Няма да ни позволят. Можем да отидем в изповедалнята, където чух изповедта на госпожица Малоун.
Кардиналът го погледна учудено, после кимна:
— Както желаеш.
Слезе от трона и тръгна към дъното на светилището. После се спусна по страничното стълбище, което водеше към вътрешната покрита галерия. Отец Мърфи погледна назад към Морийн и Бакстър. Те кимнаха окуражително и той последва кардинала.
Лиъри се надвеси от парапета на балкона и улови лицето на кардинала в кръстчето на оптическия прибор. Проследи го, докато вървеше от дясно на ляво. Всички в галериите над страничните нефове се развикаха да предупредят двамата свещеници и Лиъри, който бе готов да стреля, както и Флин и Хики, които в момента не се виждаха наоколо.
Кардиналът сякаш не чу предупрежденията. Той спря пред сводестия вход на изповедалнята, и почака отец Мърфи, който се приближаваше нерешително.
Лиъри премести прицела си над златния кръст, който висеше върху гърдите на кардинала, и обра спусъка. Внезапно пред двамата свещеници с вдигнати ръце застана Флин и погледна към балконите. Виковете престанаха. Лиъри изправи тялото си и застана с пушка, притисната в свивката на ръката си. Дори от това разстояние Флин успя да види онази характерна поза, присъща на ловец, комуто току-що са отнели плячката и сега стоеше неподвижен, напрегнал зрение и слух. Флин видя Мегън да се появява на балкона и да се приближава към Лиъри. Говореше му нещо, изглежда искаше да успокои отчаянието му. Флин се обърна към двамата свещеници.