— Какво, по дяволите, си мислите, че правите? Кардиналът отвърна сухо:
— Отивам да чуя една изповед. Флин процеди през зъби:
— Ненормални ли сте? Не можете да излизате от светилището без разрешение.
— Не се нуждая от твоето разрешение, за да отида на което и да е място в тази църква. Моля те да се отдръпнеш!
Флин преглътна гнева си.
— Нека да ви кажа нещо на вас двамата. Онези там горе имат заповед да стрелят… Да речем, че четирима от тях никога не биха стреляли по свещеници. Но петият със сигурност ще го направи. Той би убил и майка си, ако го наемат за това. Дал е обет, както и вие сте дали своя.
Лицето на кардинала стана мораво, той отвори уста да каже нещо, обаче Флин го пресече:
— Този човек е прекарал четиринайсет години като снайперист в различни армии. Единственият начин, по който вече вижда света, е разделен на четирите квадранта на оптическия мерник. Цялото му същество се е концентрирало в това единствено действие. Той обича звукът на оръжието, откатът му върху рамото си, пламъкът от дулото, мирисът на изгорял барут в ноздрите си. За него то е като секса. Можете ли да разберете?
Нито един от двамата духовници не отговори. Кардиналът обърна глава към сенките на балкона и отново погледна Флин.
— Трудно е да се повярва, че съществува такъв човек. Трябва да внимаваш да не застреля теб.
Той мина покрай Флин и влезе под дървения свод, после се скри зад вратата на изповедалнята. Отец Мърфи отправи поглед към Флин, дръпна завесата на бавината и влезе. На известно разстояние от тях, близо до олтара на Дева Мария, стоеше Джон Хики и наблюдаваше мълчаливо.
Мърфи коленичи в тъмната стаичка и започна:
— Благословете ме, отче…
Надникна през процеп в завесата и видя отдалечаващата се фигура на Флин. Заговори с бърз шепот на кардинала и претупа как да е изповедта си. После внезапно каза:
— Ваше високопреосвещенство, ще използвам звънеца, за да изпратя кодирано съобщение.
Тъмноочертаващият се профил на кардинала зад екрана остана неподвижен за известно време, сякаш не бе чул нищо, и бавно кимна. Мърфи дръпна завесата над рамката на вратата и натисна няколко пъти бутона, за да привлече вниманието. Вдигна бележката пред очите си и замижа в тъмното. После започна:
ТУК Е ОТЕЦ МЪРФИ.
Неочаквано една ръка се подаде през завесата и сграбчи китката му. Гласът на Хики прогърмя в изповедалнята.
— Докато още си тук, отче, се изповядай, че използваш изповедалнята за измама. — Той дръпна настрана завесата и Мърфи зажумя от нахлулата светлина. Хики грабна бележката от ръката му и спусна завесата.
— Хайде, довърши си изповедта! Аз ще довърша съобщението.
Мърфи се залепи до екрана и рече тихо на кардинала:
— Съжалявам…
Застанал отвън, Хики се обърна, Флин беше изчезнал.
Никой не му обръщаше внимание, освен Малоун и Бакстър, които седяха в светилището и изглеждаха едновременно вбесени и отчаяни. Хики им изпрати усмивка, прочете кодираното съобщение, постави пръст на бутона и започна да изпраща сигнали. Повтори началото:
ТУК Е ОТЕЦ МЪРФИ. С КАРДИНАЛА СМЕ В ИЗПОВЕДАЛНЯТА. — Продължи, като наподобяваше несигурната ръка на човек, който изпраща съобщение за първи път. Четеше и променяше цялото съобщение: — ПРЕЦЕНКА НА ОГНЕВАТА МОЩ НА ФЕНИАНИТЕ: НЕ ПОВЕЧЕ ОТ ОСЕМ СТРЕЛЦИ. ПО ЕДИН ВЪВ ВСЯКА ИЗТОЧНА ГАЛЕРИЯ. НИКОЙ В ЗАПАДНИТЕ ГАЛЕРИИ. НИКОЙ НА БАЛКОНА. ЕДИН ЧОВЕК С „ТОМСЪН“ НА ПЛОЩАДКАТА ПРЕД КРИПТАТА. РАЗПОЛАГАТ САМО С АВТОМАТИЧНО ОРЪЖИЕ. ПО ЕДИН ПОСТ ВЪВ ВСЯКА КУЛА. ПОЛЕВИТЕ ТЕЛЕФОНИ НЕ РАБОТЯТ. ЗАЛОЖНИЦИТЕ СА ПРЕМЕСТЕНИ В КРИПТАТА. СИГУРНА Е ПРИ ПОЖАР. — Вдигна отново бележката и зачете. — МАКМЕЙЛ Е БРАЙЪН ФЛИН. ДЖОН ХИКИ Е НЕГОВАТА ДЯСНА РЪКА. ТРЕТИ КОМАНДИР Е МЕГЪН ФИЦДЖЕРАЛД. — Той импровизира отново: — ВРАТИТЕ НЕ СА МИНИРАНИ. ПРОТИВОГАЗИТЕ СА СТАР МОДЕЛ С ЛОШИ ФИЛТРИ. — Спря и помисли за момент: — ФЕНИАНИТЕ СА ВЕРНИ На ХИКИ. НЕ ЖЕЛАЯТ ДА ПРЕГОВАРЯТ ДОБРОНАМЕРЕНО. ГОВОРЯТ ЗА САМОУБИЙСТВО. БАКСТЪР ЩЕ БЪДЕ ОБЕСЕН ПРЕДИ КРАЙНИЯ СРОК ЗА НАЗИДАНИЕ. НАПРАВЕТЕ ТОВА, КОЕТО ТРЯБВА. НИЕ НЕ СЕ СТРАХУВАМЕ. БОГ ДА ВИ БЛАГОСЛОВИ. ОТЕЦ МЪРФИ.
Хики свали пръст от бутона и се усмихна. Сега хората оттатък бяха объркани… и уплашени. Уплахата води до отчаяние. Отчаянието води до безумни постъпки. Хики се постави на тяхното място — разбрали малката вероятност да решат проблема с преговори, загрижени за заложниците, подценяващи силите на хората вътре. Полицията щеше да предложи план за превземането на катедралата и той щеше да бъде приет. А политиците щяха да разполагат с това съобщение, което да оправдае употребата на сила. Полицаите щяха да се втурнат през вратите и да бъдат посрещнати от експлозии и неочаквано силен смъртоносен обстрел.