Бакстър завъртя главата си и видя отец Мърфи да лежи до стълбището, с ръце, притиснати към лицето му. Между пръстите му се стичаше кръв. Чу гласа на Мегън:
— Педар! Ранен ли си? Педар?
Бакстър се опита да вдигне глава, за да потърси с поглед кардинала. Внезапно видя пред себе си обувката на Мегън да лети към лицето му. Пред погледа му блесна червена светкавица и настъпи мрак. Флин коленичи до Педар Фицджералд и измъкна цевта на оръжието от дупката. После пипна кървавата рана на врата му.
— Само драскотина, приятел — и викна на Мегън: — Върни го на поста му. Бързо! — Легна с лице до отвора в пода и извика: — Морийн! Добре ли си? Ранена ли си?
Морийн клечеше на няколко ярда от отвора. Тялото й трепереше и тя пое няколко пъти дълбоко дъх, за да се успокои. Ръцете й опипаха тялото за рани.
Флин извика отново:
— Ранена ли си? — Гласът му стана тревожен. — Отговори, за Бога!
Пое дъх и сама се изненада, че отговори:
— Не.
Сега гласът на Флин дойде по-овладян:
— Върни се.
— Върви по дяволите!
— Върни се, Морийн, или ще застреляме Бакстър. Ще го гръмнем и ще го пуснем при теб, за да можеш хубаво да го видиш.
— Те и без това са мъртви.
— Не, не са.
— Искам да говоря с Бакстър. След малка пауза Флин каза:
— Той изгуби съзнание.
— Проклети убийци! Искам да говоря с отец Мърфи.
— Той е… ранен. Чакай. Ще доведа кардинала…
— Върви по дяволите! — Тя знаеше, че не иска да чува гласа на никой от тях. Просто искаше да бяга. Извика: — Откажи се, Брайън! Откажи се преди да бъдат убити още много хора. — Добави неуверено: — Довиждане.
Отдръпна се назад от отвора и гърбът й опря в основата на една колона. Продължаваше да гледа стълбата, която се спускаше от дупката. Чу някой да говори приглушено и имаше чувството, че се кани да слезе долу.
Отново чу гласа на Флин:
— Морийн, ти не си човек, който зарязва приятелите си. Техният живот зависи от теб.
Тя усети студена пот да избива по тялото й. Каза си наум: Брайън, защо винаги правиш нещата толкова трудни? Пристъпи напред към отвора, но се поколеба. Нова мисъл изпълни съзнанието и. Какво ще направи Брайън? Ще избяга. Той винаги бягаше. И не от страх, а защото той и всички те отдавна бяха приели, че бягството е морално правилният отговор при трудни ситуации. И все пак… той бе останал с нея, когато беше ранена. Тя стоеше нерешително между колоната и отвора.
Гласът на Флин разсече мрака на подземието:
— Ти си нещастна страхливка, Морийн. Добре тогава. С Бакстър е свършено.
Чу се изстрел отвън пред ризницата. Когато той отзвуча, Флин отново извика:
— Мърфи е следващият.
Морийн инстинктивно се дръпна назад до колоната. Скри с длани лицето си:
— Мръсници! Флин изкрещя:
— Отецът е следващият!
Тя изправи глава и изтри сълзите от очите си. Напрегна поглед в тъмнината. Очите й привикнаха към полумрака и се опита да прецени спокойно ситуацията. От дясната й страна се намираше външната стена на стълбището към ризницата. Ако тръгне покрай нея, ще открие стената на основите, а зад нея беше свободата. Това бе пътят, по който трябваше да върви.
Погледна бързо назад и видя два крака да се спускат. Продължи да слиза покрай стената. От дупката се подаде част от тялото на Хики. После над главата му се подадоха още два крака. Мегън. И двамата носеха фенерчета и пистолети. Хики завъртя глава и присви очи в мрака, докато продължаваше да се спуска. Морийн се сви на топка до колоната.
Гласът на Хики изпълни черния влажен въздух. Говореше като на дете:
— Идвам да те взема, мила. Идвам при теб. Хайде сега, ела при стария Джон! Не позволявай на лошата Мегън да те открие. Тичай при господин Хики! Хайде де!
Той се изсмя и прескочи последните няколко стъпала. Включи фенерчето и го завъртя към нея. Точно зад гърба му стоеше Мегън. Огнената й червена коса изглеждаше зловещо на светлината, която падаше отгоре.
Морийн пое дълбоко въздух и го задържа.
Глава 37
Шрьодер чакаше напрегнато с телефонната слушалка на ухото. Погледна Лангли — единственият човек, останал при него в стаята.
— По дяволите! Не отговарят.
Лангли се бе изправил до прозореца и гледаше втренчено катедралата. От другата страна на двукрилата врата звъняха телефони и викаха хора. Едното крило на вратата се отвори рязко и вътре нахлу Белини. Изглеждаше още по-развълнуван от преди. Викна:
— Получих заповед от Клайн да нападна, ако ти не успееш да ги превъзпиташ.
Шрьодер го погледна: