При тези думи той я загледа дълго и пронизително в очите. С усмивка, която съвсем не й помагаше да се чувства по-сигурна в негово присъствие.
— Мисля, че е крайно време да ви се извиня, Уенди. Тази сутрин навярно бях твърде груб с вас? Надявам се, че ще покажете снизхождение към един стар учен…
Уенди се разсмя.
— Няма нищо, г-н докторе. Всъщност тази сутрин имахте право. Аз съм си сънливка, която винаги има проблеми с ранното събуждане.
— Все едно — възрази Стив. — Днес установих, че вие сте ценен помощник за мен и то, макар че… — Той млъкна, защото внезапно осъзна, че това, което искаше да каже, сигурно не би се харесало на Уенди.
— … макар че съм слаба и при това безпомощна жена, нали? — допълни тя. — Това искахте да кажете нали, Стив?
— Забравете това — махна с ръка Стив. Винаги ми е било трудно да преодолея известни предубеждения. А и при един учен особняк като мен, това навярно не става бързо.
При тези думи той направи такава комична гримаса, че на Уенди не й оставаше нищо друго, освен да се разсмее с пълен глас.
— Аз също не се представих блестящо пред новия си шеф с прибързаните си забележки — каза тя. — И съвсем определено искам да се поправя. В края на краищата, трябва да ви помагам при работата ви, а не постоянно да пропадам в разни пещери.
— Това положително няма да ви се случи пак — успокои я Стив и й показа, че за него тази тема е приключила окончателно. — Имате ли нещо против, ако ви придружа за малко при разходката ви? Или предпочитате да останете сама?
— Съвсем не, Стив — отвърна Уенди малко бързо, тъй като скрито се зарадва на предложението му и не можа да го скрие. — Защо не?
— Чудесно — Стив хвана ръката й. — Тогава мога да използвам случая да ви разведа из Долината на фараоните. Особено е красива, когато слънцето залязва. Елате, ще ви покажа няколко чудесни места…
Уенди кимна и с готовност се остави да бъде водена от него. Забеляза, че все повече се отдалечаваха от лагера. Сега беше сама с един мъж, когото считаше за ужасно привлекателен и който изглежда също не беше сляп за нейния чар. При нормални обстоятелства това щеше да е ситуация, в която можеше да се очаква някакъв флирт. Уенди настръхна, като си представи, че Стив би могъл да я люби сред прастарите останки на гробниците…
„Ти си една романтична глупачка, Уенди Килбърн! — упрекна се тя мислено. — Нима сериозно вярваш, че една авантюра с този мъж би могла да има добър край.“
Нощта беше тиха и спокойна. Далече зад себе си дочуваха слабо тропота на няколкото камили, които принадлежаха на египтяните. Освен тях никакъв звук не нарушаваше странния покой на тази нощ. Нищо, освен силното туптене на сърцето й, което явно се усилваше. Наистина, Уенди се мъчете да се пребори с него, но беше напълно безполезно.
— Горе на скалите има едно малко плато, от което може да се хвърли поглед над цялата долина — каза Стив след известно време. — През деня там естествено е като в пещ, но в този час няма проблем с температурите. Искате ли да го видите?
Тя кимна. Ако в този момент Стив й беше предложил обиколка на пустинята, дори и със стария джип, който беше причина за няколкото синини по тялото й, навярно щеше да се съгласи! Може би защото по някакъв начин предчувстваше, че тази нощ, тези часове със Стив щяха да й донесат нещо съвсем особено, съвсем непознато.
Измина четвърт час, докато стигнат края на тесния път. Пред Уенди се откри като на длан платото, ширнало се пред нея, обляно в лунна светлина. Тя пристъпи малко по-напред и разбра, че Стив не беше й описа, както трябва картината, която я очакваше. Действително, такова нещо човек не можеше да си представи, докато не го видеше със собствените си очи.
Едва тук, отгоре Долината на фараоните позволяваше да се оцени колко огромни бяха храмовете. Животът, който е кипял в тях някога — преди хилядолетия, през епохата на разцвета на това царство, навярно би могъл да се сравни с оживлението на някой голям град. Разбира се за тогавашните мащаби. Уенди се загледа в храма на боговете, построен в скалите, а след това по-нагоре в няколкото отвора по скалните стени. Гигантски постройки, сътворени от човешка ръка.
— Не е ли поразително? — попита Стив, застанал съвсем близо зад нея.
Тя трепна, тъй като така се беше прехласнала панорамата, че не бе усетила кога се е приближил.
— Мисля, че сега ви разбирам, Стив — промълви тихо. Пулсът й като че замря. — Това място излъчва някакво предизвикателство. Защото буквално всеки ден им нещо ново за откриване. И то, въпреки че тук вече с били толкова много учени…
— Възможно е да сте права, Уенди — отвърна Стив я погледна настойчиво в очите. — И аз вчера открих не що, за което не подозирах. Не говоря за находките гробницата, а за нещо съвсем различно. Мисля… иска да кажа, че за първи път от доста време не ми е безразлично, с кого ще работя съвместно. Уенди, откакто те посрещнах в Луксор всяка минута мисля за теб. Не мога без теб…