Наистина Уенди не беше съвсем неопитна, но връзките, които бе имала с мъже, можеха да се преброят на пръстите на едната й ръка. Още повече, че сега в душата й се събудиха най-съкровени чувства и желания и бяха пуснати на воля.
— И аз те обичам, Стив — продължи тя. — Мисля, че една сега мога да разбера, какво изобщо означава любовта.
Погледна го и съзря в очите му блещукащото все още желание, което отново пламна при вида на хармоничното й тяло, на хубавите й гърди, чиито зърна отново започнаха да се изправят, втвърдявайки се под нежните му ласки. Уенди усети как по гърба й отново започнаха да пробягват, редувайки се, горещи и студени тръпки.
И нейните ръце се заразхождаха по бедрата и корема му, предизвиквайки силна ерекция. Стив понечи да се наведе над нея, но Уенди го задържа. Сега тя беше тази, която пое инициативата. Направи му знак да се изтегне по гръб и той се подчини.
Тя полулегна върху него, затърка зърната си в широките му, окосмени гърди, докато устните й постепенно се спускаха все по-надолу, обсипвайки с милувки цялото му тяло.
Стив се наслаждаваше на ласките, с които Уенди неимоверно засилваше възбудата му, и сам я галеше по най-ерогенните точки. Двамата едновременно усетиха, че повече не могат да сдържат страстта си.
— Ела в мен, Стив… — застена Уенди. — Искам да те чувствам целия.
Тя се плъзна върху него, подпря се с две ръце на широките му гърди и го пое дълбоко в себе си.
Ханшът й започна да се движи бавно и спиралообразно. Стив се надигна нагоре срещу нея, за да й помогне. Тя затвори очи и отметна назад главата си, наслаждавайки се на твърдата му мъжественост. Стенанията тежкото им дишане изпълниха тишината. Въздухът тежеше от аромата на мускус, която ги обгърна като невидим воал.
Уенди се движеше все по-буйно, като насочваш ритъма си към следващата експлозия на страстта, чиято първа вълна вече бе започнала да се надига. Като усети, че идва, помитайки всичко пред себе си, тя вкопчи ръце в раменете на Стив. Точно в този миг я заля втората, този път още по-мощна вълна. И отново той достигна оргазъма си заедно с нея. Уенди извика пронизително от възторг и рухна върху гърдите му, притискайки се в така силно, като че искаше никога повече да не го пусне. Стив я обгърна със силните си ръце и остана в нея наслаждавайки се на усещането, че от двете тела бе станало едно цяло.
— Хубаво беше — въздъхна Уенди, доста по-къс все още сгушена в прегръдките на Стив.
Далече долу в Долината на фараоните беше угасна и последният огън в лагера на египтяните.
— Боже мой, Стив, какво направи с мен?
— Бих могъл да те попитам същото и аз — каза той, ухилен. — Ти си направо талант в любовта. Напълно съм изчерпан. Ако продължим така, утре през целия ден ще спя…
— Но за съжаление няма да можем. — Уенди се усмихна. — Нали трябва да си заслужим парите. Може би е най-разумно да се върнем обратно при палатките в долината. Иначе твоите хора ще станат подозрителни и ще тръгнат да те търсят. Ако можеха да ни видят така, направо щяха да се ококорят…
— Имаш право, Уенди — съгласи се Стив и бавно се освободи от прегръдката й. — И аз мисля така. Да си тръгваме, и без това тук ще стане студено. В края на краищата, не бих искал да съм виновен, ако хванеш хрема така, както си изпотена.
— Я се погледни и ти самият — отвърна, смеейки се Уенди, събра дрехите си и бързо се облече. — И ти не изглеждаш като излязъл от кутийка…
След като полудуваха като деца на воля, най-накрая ръка за ръка се отправиха надолу към долината. Преди да напуснат платото, Уенди се огледа още един път и погледът й потърси мястото, където със Стив се бяха любили така страстно. През целия си живот нямаше да го забрави!
Крачейки мълчаливо до Стив, тя наблюдаваше луната, която обливаше долината с бледа светлина. Романтичният пейзаж й въздействаше още по-силно, тъй като за часове целият й живот се бе променил. Уенди беше сигурна — нищо нямаше да бъде повече както преди. Най-после бе познала любовта, за която мислеше, че се среща навярно само в книгите.
— Знаеш ли какво? — попита Стив, когато бяха почти стигнали до лагера. — Всъщност, с най-голямо желание бих те поканил в палатката си. Бихме могли да си поговорим още малко… — Той й намигна дяволито.
— Смятам, че трябва първо да се наспим, Стив — възрази Уенди, макар че й беше трудно да му откаже. — Не издържам повече и имам нужда от съня си, г-н док горе! В края на краищата, иска ми се утре да застана със свежо лице пред чудесните съкровища. Те имат право на това след всичките тези години. Затова е по-добре да спим разделени. Нали се сещаш, какво ще се случи иначе?
— Разбира се, че се сещам — отвърна й усмихнат Стив. — Тъкмо затова ми е толкова тежко. Е добре, и аз трябва да съм разумен. Нека бъде по твоему. Но знай, че ти съвсем ме обърка. Съвсем не съм сигурен, дали изобщо ще мога да затворя очи…